Мемоарите на една пушачка

Аз съм пушач. Не, това не е завещанието ми, нито пък кандидатствам в литературен конкурс.

Просто признавам една своя слабост, за чието удовлетворяване си плащам – по колкото искат. На едно място слабостта ми е с цена 1.60, на други - 2.60.

И по повече съм я виждала да се продава, ама не я купувам, а я отминавам с поглед, изпълнен с презрение и погнуса.

По-лошото е обаче, че на все повече места слабостта ми отсъства. Няма я. Понеже й вдигнаха акциза, данъка, дедесето и не знам какво още. И сега слабостта ми отлежава по някакви складове, обвита в стари бандероли. Или в нови, но и тях не й позволяват да си ги покаже.

Помислих сериозно по въпроса. Защо крият цигарите, като така или иначе вече са с нови цени? И дори да са със стари бандероли - нали и тях трябва да продадат.

Преди Нова година, когато оправданата истерия, че цигарите ще изчезнат, гореше с пълна сила, предвидливо закупих един стек. Като видиш цял стек цигари и някак си психиката ти ги разтегля в 3D формат – започваш да си представяш как ще ги пушиш поне 2-3 години и пак няма да свършат. Като вълшебната каша.

Е, успях да изкарам сравнително дълго време, благодарение на факта, че ме тръшна поредният грипен вирус и две седмици хриптях като туберкулозна кокошка, без да се сещам за лошия си навик.

След това обаче стекът свърши сравнително бързо. И, ето, дойде денят, в който трябваше да застана пред кварталната будка и да си закупя цигари.

Добър ден, моля, едно Виктори Лукс, казвам аз без капка страх в гласа, защото все пак отскоро сме в година 2006 и кренвиршите, бананите и цигарите би трябвало да съществуват из градската, селската и вилната търговска мрежа в непрекъснато свободно и налично състояние. Като брауновите частици. Само дето частиците са безплатни, не ти увреждат спермата и от тях не умираш млад.

Гражданинът продавач обаче ме поглежда със съжаление, все едно съм поискала да ми продаде три шашки динамит и два кашона нитроглицерин. Разбирам, че такива цигари няма. А Булгартабак, питам с надежда в гласа? Ми, не, и Булгартабак нямало. Ако искам – Арда или Шипка. Не, мерси. По-добре Качак.

Унило завличам тялото в отсрещния денонощен магазин. По отработения вече продавачески поглед разбирам, че и тук стоката е дефицитна. Затова пък има Зрънчо в изобилие. Натурално, с лук, с чушки. Хваща ме яд на гадния заек върху плика и му пожелавам и на него да му вдигнат акциза и да залежи в някой влажен, мухлясал склад докато му окапят кирливите уши.

Решавам да пробвам в центъра на столицата. Там не може да няма цигари, навивам се упорито аз, и с щастлив поглед съзирам прекрасна будка, облята със светлини, бутилки алкохол и кутии цигари.

Подавам глава през прозорчето, даже почти цялата влизам вътре, и питам за цигари, въпреки че е очевидно, че не съм дошла за зарзават.

Няма Виктори. И Булгартабак няма. Изкушавам се да питам какво има тогава - може би шпеков салам от щастливи прасета.

Очевидно съм имала твърде нещастен вид, защото мъжът ми намига съзаклятнически и след кратко акробатично упражнение, включващо слизане от стола, лазене по земята, ровене под стола и обратно изкатерване на стола, ми подава кутия Карелия. Без бандерол. С изричен надпис: „Само за продажба по фри шоповете“.

Жадно награбвам кутийката и цялата ми гражданска съвест се изпарява като дим от Арда, лев и педесе пакетчето. Като не пускат нормалните цигари, ще си купувам от тези без бандерол и ще стимулирам сивата икономика докато стане черна, така че и мистър Пропър да не може да й върне предишния блясък.

Не знам дали така стоят нещата и с алкохола, на който също му вдигнаха цените, защото аз ракия не пия. Интересно ми е обаче дали когато някой отиде в магазина и каже, че иска ракия, продавачът му казва - ами няма, скрили са ги по складовете, но ако искате си купете спирт за горене на стари цени?

Защото продавачката в магазина до работата ми всеки ден ми казва – утре ела по-рано, за да си купиш от твойте. Колко по-рано да дойда? Да опъна бивак на улицата и да чакам микробуса, който зарежда, да му направя засада и да обера стоката?

Та това е положението. Не стига, че си плащаш, за да си купуваш цигари, ами и трябва да ги издирваш като партизанин. Да се молиш. Да се редиш на опашка.

И понеже и по телевизията показаха как народните представители пафкат цигари без бандерол, смятам да взема светъл пример от тях и да правя същото.

И всичките ми познати и приятели така ще правят. Накрая няма да остане светла икономика, само тъмна.

Ще закрият държавата и ще й лепнат етикетчета – „Животът тук е опасен за здравето“, с вариации „Животът тук уврежда спермата“, „Живеещите тук ще умрат млади“ и най-важното - „Ако искате да се откажете да живеете тук, потърсете помощ от арменския поп“.

И ще я хвърлят да отлежава в някой склад, докато някой се сети да я пусне в обращение на нова цена. Ако въобще има желаещи да я купят.