Искрено ваша: Самотна душа

След почти двуседмичен живот, разнообразен в стилово, лексикално и идейно отношение, конкурсът на Dnes.bg, посветен на 14-ти февруари, приключи.

Конкурсът на Dnes.bg бе на тема „Най-често срещаните ракурси и състояние: пия от любов, пия от любовна мъка или въобще си пия“

Победителката ни печели награда от две нощувки за двама, осигурени от СПА хотел Лайт, Велинград, където със сигурност ще може да осъществи няколко от гореописаните ракурси :)

Получихме много и хубави творения за любовта, виното, взаимовръзката между тях или отсъствието на такава, както и последствията, произтичащи от неразумната им употреба.

Изборът на победител бе труден и емоционален момент, но в края на краищата избрахме такъв, който ни грабна с нестандартност. Което, в контекста на подобен род празници, е доста ценна подробност.

Благодарим на всички участвали от все големите ни сърца :) Пожелаваме ви да обичате и да ви обичат и да поливате цялата тази любов с щедри количества вино, за да я поддържате свежа и сладка.

Ето и нашия есеистичен фаворит, сътворен от Вяра Стойчева :)

Скъпи ми Трифоне и Валентине,

Понеже е нормално явление преди празници човек да го обземе депресия, а аз не правя изключение от нормите – в смисъл, че нищо човешко не ми е чуждо, реших тази година да ви изпратя моето послание.

Всъщност, си изработих план за отбелязване на тази култова дата – проклетия 14-ти февруари.

Планът е кратък по две причини: първо, защото хубавите неща са малки, и второ – защото малките неща са винаги съвършени. Но да карам по същество. Реших следното:

1. Тази година няма да празнувам 14-ти февруари.

2. 14-ти февруари е винаги скапан, особено тази година.

3. Всички празнуват на 14-ти февруари, а това е дразнещо.

4. Горните причини, взети заедно.

За да не звуча като пълна психарка (а, да речем, като наполовина такава), ще изложа защита на моето решение.

По т.1: След като любовта на живота ми обърка максимално същия ми такъв и се разделихме, не вярвам в любовта, не вярвам в никого и най-малко искам някой да ми се умилква, само защото така се прави на 14-ти февруари.

По дяволите, на другия ден е 15-ти и кой знае каква простотия ще ми се сервира. Не мога да уважа и Трифон, понеже не пия (нищо друго освен натурален сок портокал или грейпфрут. Може би ако го оставя да ферментира, ще се получи? Така или иначе, няма да пробвам тази година).

По т.2: Никога не съм празнувала 14-ти февруари с човека, с когото съм искала. Причини? Всякакви, съперничещи си в категорията “тъпа, по-тъпа, най-тъпа” (причина): той е бил в чужбина, бил е с друга, не ми е купил подарък и се е крил цял ден като мишка, и т.н. По допълнението вижте обяснителните бележки към т.1.

По т.3: Като споменах, че нищо човешко не ми е чуждо, не казах, че обичам да съм част от тълпата. Да пия виното, което всички намират за хит, да ми подаряват шоколадови ангелчета и сърца, каквито има на всяка витрина и във всяка дамска чанта, или да ме заведат в претъпкан с прегърнати и сякаш клонирани двойки, които сами не знаят какво правят там.

Навсякъде прегръдки, обяснения, картички, цветя – по дяволите! Идеята на любовта не е да се показва веднъж годишно, а обратно – да се доказва 364 дни в годината. Или нещо такова.

Скъпи ми Трифоне, ти за себе си не се тревожи – теб хората те уважават и с повод, и без повод. Но с повод е по-добре – служи като извинение-оправдание за пред жената вкъщи.

В заключение мога да кажа само едно – що не вземете да се разберете и да си поделите диоцезите, да му се не види? Да се определим ние католици ли сме, православни християни, или просто обичаме да си пийваме?

Пък ако искате, обединете се, те генните инженери си умират за такива опити. А и аз вече знам какво ще се получи – нещо малко, следователно гениално.

Перфектният синтез, съчетаващ любовта, виното и сладостта от двете: да живеят бонбоните “пияни вишни”!

Хайде, със здраве! И на 14-ти прескочете моята врата.

Искрено ваша: Самотна душа