Роднина - милиционер

21 октомври. 9 без нещо вечерта. Предизборна хроника по БНТ. Гледам я за пръв път покрай тези избори и се забавлявам искрено.

Първо включване – кандидатът на СДС и ДСБ Мартин Заимов.

Кадър от пресконференция, на която Костов казва нещо, Пламен Юруков казва друго.

Втори кадър – проява на открито.

Заимов грабва микрофона и без много-много да се церемони в ораторски фльонги и еквилибристики, заявява на тълпата отвън, че той е единственият, който може да направи нещо в този град.

Край на речта. Това е. Кратко и ясно.

Второ включване. След столичния кандидат е време за кандидата за кмет на село Звездица.

Така, да има разнообразие – като в оня филм. Роднина-милиционер, роднина-милиционер.

Кандидат-кметицата се притеснява от широката общественост на селския площад и заявява, че иска Звездица да си остане такава, каквато е. И също така да се разширява и развива по европейски.

Не става ясно какво точно иска от Звездица – да си остане такава или да се разширява, но широката общественост не е дребнава, така че двусмислието в изказа й остава без последствия.

Роднина-милиционер. Ред е на Тити Папазов. На гости е на електорални единици и двойки от квартал „Модерно предградие“.

Тити седи сред тях, на фона се виждат карирани покривки и бухнали погачи. Тити говори, другите мълчат. Или не разбират какво казва, или са респектирани.

Аз също не разбирам много-много предизборната реч, тъй като думите се леят от устата му със скорост, близка до тази на светлината.

Накрая репортерката решава да се смили над уважаемите зрители и със звънлив глас ги уведомява, че „жителите на Модерно предградие се оплакаха на кандидат-кмета, че тънат във фекални води“.

Погачата се показва за последен път, операторът бавно я отдалечава, досущ като във френска драма, в която ей сега някой ще продума, ама не би. Край на репортажа.

Роднина-милиционер. Село Дъскотина. Мирослав Севлиевски, загърнат в кожух, говори нещо пред някаква църква. Разбираме, че е дошъл да подкрепи кандидат-кметица, която в същия момент цъфва в кадър.

Развълнувана е. Току що сложили камбана в църквата.

Вече всичко било готово, хората имали къде да ходят и да се молят. Само трябвало камбаната да се освети, окади и още две-три неща. Е, вижда му се краят.

Роднина-милиционер. Този път на гости ни е кандидат-кмет на Пловдив. Освен него, на сцената излиза и вокално-инструментална група, чието име ми убягва в момента, но преди около 20 години сигурно е била върха на всички сладоледи.

Камерата на оператора изпада в дилема. Снима ту песничките и танците, ту публиката.

На третата минута се отказва от публиката, тъй като тримата й представители се прозяват като току що станали от сън хипопотами и като отворят усти, на телевизионния екран се виждат половината им вътрешни органи. Неестетично някак.

Роднина-милиционер. Юлиана Дончева стои на някакво площадче в софийския студ. Говори за тежките болести, като диабет, остеопороза, „и ъъъъ други“.

Така де, то остеопорозата и диабетът, заедно с глистите, общо взето изчерпват списъка на тежките болести, повалящи софийските избиратели, така че са си съвсем достатъчни.

Зрителят аха-аха да се озадачи, фрустрира и обърка от предизборната реч на Юлиана, когато тя умело показва, че е вълк в овча кожа или обратното /овца във вълча/ и обяснява, че е тук, за да подкрепи кандидат-кметица на столичен район.

Кандидатката е видна докторица, през чиито ръце са минали много хора с гореописаните тежки болести, така че съветва насъбралото се множество от цифром и словом 13 /тринайсет/ души да не се обръща към лекар само когато се разболее. А и когато то, множеството, е здраво.

Драгият зрител остава с впечатлението, че най-добре да поддържа гореща телефонна връзка с лекаря през около 15 минути, за да не се разболее от тежка болест. Край на репортажа.

Роднина-милиционер. Рокери са се събрали някъде из София. Реват мотори, вдига се джангър. Кадрите се сменят, изведнъж се появява д-р Антония Първанова, с шапка с козирка. До нея е позициониран мощен рокер, който казва, че „тя е по-мъж от другите мъже-кандидати“, с което рокерската подкрепа към д-р Първанова се изчерпва.

Тя обаче няма навика да си оставя каруцата в калта, грабва микрофона и призовава рокаджиите да дадат газ и да събудят тези, които „си стоят на топличко“.

Доста гадничко от нейна страна. Все пак е неделя сутрин и тези, които си стоят на топличко, вероятно искат да си останат там, а не да бъдат събудени от д-р Антония. По-добрият мъж.

Роднина-милиционер. Архонт в кадър. Говори нещо, но акцентира най-вече върху това, че една от дъщерите му е спечелила състезание по художествена гимнастика.

Прави аналогия със себе си /без да става ясно дали и той се възприема като състезателка по художествена гимнастика/ и обяснява, че се надява тенденцията в родата да продължи и членовете на фамилията да жънат успех след успех. Хаирлия да им е.

Роднина-милиционер. Кадрите ни пренасят в малка заличка, събрала почитателите на кандидата за столичен кмет Виктор Серов. Пред него самотен стои единствено микрофонът на БНТ.

Господин Серов говори нещо. Гласът на репортера ни осведомява, че в залата има интелектуалци. Те се оплакват на кандидата за кмет, че на много места в София се рушат плочите на видни българи.

Господин Серов гледа съчувствено и кима с глава – ту наляво, ту надясно. Говори нещо и за боклука – така, покрай каменните плочи на видните българи. Репортажът приключва преди зрителят да разбере какво ще се случи с тези два наболели проблема на столицата.

Изведнъж предизборната хроника приключва по същия внезапен начин, по който е и започнала, и нанася подъл удар под кръста на телевизионната аудитория, която остава с пръст в устата. Искаме още пък!

Много хубаво обаче не е на хубаво, така че за разнообразие ни пускат клипче. Към клипчето има жестомимичен превод, както и бързовървящ превод на английски, в долната част на екрана.

С видеото ни разясняват как да сгънем бюлетината, преди да я пуснем, и с какъв знак да отбележим предпочитанието си към определен кандидат.

Можело и с чавка. Надписът на английски обаче е прекалено бърз, та не успявам да видя как е „чавка“ на английски. Жалко. Днес ще седна да го гледам пак, пък белким разбера.

Иначе всичко друго разбрах. И за Звездица, и за фекалните води на Модерно предградие, и за глистите като тежка болест. И съвсем искрено ви препоръчвам да седнете и да погледате. Ако не друго, поне здравата ще се посмеете.

А смехът е извор на здраве и разни други социални благоденствия, които и най-обиграният кандидат-кмет няма да може да ви осигури. Вервайте ми.

Още от мен