Спукана ти е работата!

Ех, гумопукачо, гумопукачо... Или гумопукачке? Престани! Престани, по дяволите! Тъпо е вече...

Тъп си вече! Кой си?! Защо го правиш?! Не те разбирам...

Първия път и аз не знам какво си помислих. Яко са ти я нарязали, но ще я спасим, каза гумаджията. И добави: Явно някой е искал да те гледа как се дупиш, докато си я сменяш, хахахаха!

Втория път пак не си помислих кой знае какво, освен: бе кво й става на тая кола, бе, мамка му! Що не ще да върви!? Следват два реда псувни, след което реших все пак да погледна дали пък не е спукана някоя гума.

Беше. Даже две гуми. Десните. Карах малко по капли - изкривили се бяха, та се наложи и тях да изправят в гумарницата.

Мнооого са нарязани, каза гумарят. След което се хвана на работа. Нямат спасение, добави. А аз гледам с едни ей такива големи очи и казвам: ама спаси ги, де, нямам пари за други. Тези ги купих оня ден. Чистак нови са. Зимни. Хубави.

Нарязани бяха по начин такъв, че да не могат да се ползват повече. Със злоба. С чалъм. Със замах. С нещо остро. Тънко и дълго. Майсторски.

Нищо, че колата е пищяла. Най-вероятно е пищяла. Трябва да е пищяла, нали затова й сложих алармата.

Майсторът - майстор от класа. Залепи ги някак си, сложи и вътрешни. Вика: като имаш пари, купи си нови. Тези няма да карат дълго. Може и да карат, де, но гаранция не давам.

Не си купих. Чаках. Чаках теб, гумопукачо. Да го направиш отново. Надявах се да не го направиш. Надявах се да го направиш. Надявах се да не са свързани двата случая. Надявах се да са свързани. Трябваше да дочакам третия път. Или да не го дочакам.

Третият път. Дочаках го. Няма и седмица след втория.

Мислих. Мислих кой си ти... кой ли си ти?! Някой познат. Някой непознат. Кого съм засегнала? Кого съм захапала? Кого съм наранила? Кое действие заслужава това противодействие? Това заплаха ли е? Отмъщение? Ревност? Злоба? Завист? Какво те е провокирало да го направиш? Как мислиш? Какъв човек си ти?

Ти знаеш коя съм аз, коя е колата ми, знаеш къде работя и знаеш къде живея... Какво друго знаеш за мен?

Знаеш, че ми е гадно да си купувам гуми всяка седмица. Знаеш, че са скъпи. Знаеш, че съм безпомощна. Безсилна. Беззащитна.

И не съвсем...

Не смятам да дочаквам четвърти път! Ти нямаш право да правиш така! И без право, пак нямаш право да правиш така!

Заслужаваш да бъдеш заловен и наказан, гумопукачо!

Надупчен. Със същото остро, дълго и тънко нещо, с което беше надупчил гумата ми на 6 места. Заслужаваш с това същото шило да ти бъде надупчено дупето.

Кой си? Познат или непознат? Цял ден прехвърлям познати и приятели през главата си? Прехвърлям ги, и ги отхвърлям като неспособни на такова долно мръснишко деяние.

И какви са мотивите ти? Нещо те е подтикнало да го правиш, нещо те кара да го правиш отново и отново. Имаш силен мотив, а? Ми сподели го с мен, де, кажи си, покажи се!

Хайде, няма да ти дупча дупето, обещавам. Само се покажи и си кажи. Пък ще видим...

"Системен тормоз, да, но... нямаш заплахи". Заплахи ми трябват, за да ми обърнат внимание от полицията, разбираш ли?

Барем една заплаха ми отправи и ти пък, де, а? По телефона, по имейла, по пощата... една бележка под чистачката ми пъхни. Заплашителна да е бележката, моля!

Какъв си? Луд маниак, най-вероятно. Нали?

И какво искаш от мен? Хайде, все нещо трябва да искаш, за да правиш така! Сигурно искаш да направя нещо... сигурно искаш нещо от мен...

Ми кажи си. Пък!

Бясна съм! Бясна съм ти! И не смятам да се примирявам! - както се казва в една песен - казах, кимнах с глава и отпих от бутилката с гроздова.

Слушай ме сега, гумопукачо, ама хубаво ме чуй! Ще заложа зло куче в колата, за да те нахапе! Ще скрия камера, за да те наснима! Ще пусна ток, за да те разтресе! Ще намажа гумите с лайна, за да се нацапаш! Ще се престоря на черна чума, за да те уморя!

Ето, чу ли, заплашвам те. Публично те заплашвам. Ха сега иди и подай жалба в полицията. Една журналистка ме заплашва с надупчване на дупето с шило за пукане на гуми. (Гумарят каза, че били специални). И си напиши трите имена в жалбата, ЕГН, адрес... както си му е редът.

Направи го, де! Щото, като си злобен, трябва и да си тъп. Или не съм права?

Сега карам колата си с бележка: „Предпочитам, ако няма да ви пречи, да не пробивате никоя от гумите на тази кола. Моля и ако обичате, също: бъдете така любезен! Благодаря предварително!“

Видя ли я вече, гумопукачо?