Карък на име Жеко

Казват, че родените в петък, даже да не е на 13-ти, били най-големите каръци.

Може и да е така, но да става дума за родените извън България. По-точно за живеещите извън нея. За т.н. обикновени български граждани каръшката съдба важи когато и да са родени.

Казвам обикновени, защото с тях се случват кое от кое по-каръшки неща. За другите, дето по стечение на потекло и обстоятелства разполагат с власт и пари, не става реч.

Те са извън класацията, откъдето и да го погледнеш. Та - за каръшката съдба на народеца ни, дето намаля наполовина през годините на българските демократични промени.

Ще споделя повода, който ме накара да си разбърникам мисловната дейност по темата.

Че съм от карък по-карък се убедих, когато неизвестен - сега и в бъдеще извършител - ме разтовари факирски от всички налични финикийски знаци и лични документи.

След подразбиращото се посещение в полицейското управление се обогатих с пре-любезния съвет на тамошен служител да пия една студена вода, защото, нали разбираш, така е в България... 

С една дума, получавам си наказанието, че съм българка и съм поела риска да остана в България.  Както и да е...

След чакане пред поредица гишета и заплащане на необходимите суми се сдобих с нов документ за самоличност. Последва обикаляне на няколкото банки, които имат удоволствието да съм им клиент, и отново период от около месец на изчакване да си получа преиздадените карти.

Всичко добре, с изключение на една от банките, в която трябваше да оперирам чрез пълномощно. Зор, докато намеря нотариус, който да не ме вмести в графика си за след Нова година.

Е, намерих, ама преди това трябваше да намеря и джипито, а то пък да намери време да посети майка ми, за да констатира, че е с акъла си и ме е упълномощила не за какво да е, а да й вземам пенсийката от 50 и кусур евро.

Да, ама не - пълномощното важало само за клона на банката, в която е открита сметката. Според правилата на банката всеки месец трябва да ходя на 500 км в едната посока, за да получа въпросната сума.

Или - да извадя ново пълномощно, със съвсем друг текст, което да придружа и с молба, заверена пак от нотариус, за прехвърляне на сметката от онзи клон в този, до който се стига за 20 минути бърз ход.

И се започна отначало - намиране на нотариус, намиране на джипито...

Баш преди Коледа всички се юрнали по нотариуси, както се оказа. И си записваш час като при зъболекар. Само дето ти се образуват нерви, а не кариеси. 

Какво да ви разправям, още не съм стигнала до финала... Добре, че са приятелите, да ми финансират начинанието без лихви. И да има какво да сложим в чиниите по празниците. Че то за каръците и празниците са само за да им изпразват джоба.

А, а оня ден като исках да си платя тока, се оказа, че ме няма в системата. Моят абонатен номер се водел на някакъв си Жеко Дерменджиев. И компютърът не можел да лъже! Значи - аз съм Жеко.

Та сега хуквам да доказвам и в енергото кой съм и за какво се боря. За всеки случай съм си взела от джипито бележка, с която се удостоверява, че съм от женски пол, родена съм в четвъртък,  и че съм с всичкия си. Засега...