Ден първи

Пропуших в 8 клас. Не можех да сметна колко е девет по седем /не че сега мога/, но пък пафках с изяществото и маниера на човек, който е назначен да работи пушене.

Пикла.

Първия път като дръпнах, се получи нещо средно между комоцио и пълно слънчево затъмнение /като онова дето го предаваха по БНТ и един астроном каза, че по радиото се виждало по-хубаво/.

Почти припаднах, а когато се свестих, имах чувството, че съм дъвкала цигли. Хареса ми.

Не си купувах всеки ден. Пушех по купони, особено когато на тях пристъстваше тогавашният ми сърдечен байпас – длъгнест индивид, винаги мистериозно обвит в дим, като герой на Христо Калчев.

И досега не мога да си обясня с какви бели дробове се беше родил. Или пък може би имаше хриле?

Студентството започна с тарикатско всекидневно купуване на цигари. Колко повече, толкова по-добре. Защо да учиш словашки, когато можеш хем да не учиш, хем да пушиш. Умно, а?

И сега, много години по-късно, когато всичките ми мъдреци са почти пораснали, реших да ги спра.

За целта снощи се постарах да изпуша всичко, което видях наоколо. Тънки, дебели, силни, леки. За малко в умопомрачението си щях да дръпна и една индийска клечка с аромат на бял мускус. Удържах се.

Погребах в кухнята всички пепелници и с мисълта за новия здравословен живот, си легнах.

7.30 сутринта. Организъм - в нормално състояние. Сипах си кафето и седнах. Зъбих му се дълго време, накрая го изпих почти на екс. А до вчера го пушех... Изпъдих тази мисъл от главата и понеже ме налегна скука, отидох на работа.

Забележка първа: като спрете цигарите, започвате да ходите по-рано на работа. От скука.

Предиобед. Малко ми се пуши. В едното ми око има малък кръвоизлив, който наблюдавам през пет минути. В единия джоб имам огромен пакет дъвки, в другия – по-малък пакет дъвки. На бюрото: голяма бутилка с вода и хартийки от дъвки.

В устата – дъвка. От по-малкото пакетче – редувам ги, за да не ми омръзнат. Дъвча ги толкова бързо и яростно, че се чува в съседната стая.

От време на време, в най-тежките моменти на абстиненция, правя огромни балони и, за радост на колегите, ги пукам оглушително, а парчета от дъвката хвърчат по околните монитори. Забавно е.

Забележка втора: като спрете цигарите, ще се пристрастите към дъвките. Гледайте да имате винаги и в изобилие, в противен случай ще изкъртите бюрото.

Обед: Приятно малко хапване. Надценявайки възможностите си, решавам да правя компания на колеги пушачи. Щото аз съм над тези неща, пък и не съм пушила вече почти 20 часа, ехеййй, кво знаете вие???

Надценила съм се много.

Саркастичните им подмятания от рода на „я не се излагай, запали си една“, придружени от голям, кохерентен, хомогенен и смъртоносно вкусен облак дим, ме карат да се облея в пот, бял мускус и квото още там се сетите.

Редуват се горещи и студени вълни, втриса ме. Ако в този момент ме беше видял доктор Хаус, веднага щеше да ми назначи интубация, биохимия и ядрено магнитен резонанс.

Забележка трета: в първите дни на абстиненция не се навъртайте около пушачи. Карат ви да се чувствате като хремава жаба, която завинаги е загубила смисъла на живота.

Следобед. В стаята цари тишина, като се изключи моето дъвчене. Колегата отсреща като че ли ритмично потропва с краче в такт с радиото... Само аз ли го чувам или пък само мен ме дразни?

ВЕДНАГАДАСПИРАШДАТРОПАШ!!!!!!!!, показвам се чорлава и бясна иззад компютъра, а той, милият, от уплах, шок и стрес не само спира да тропа, но и да диша. Поне настъпва тишина. И дишането му ме дразнеше, ако трябва да съм честна. Някак прекалено шумно поемаше въздух.

На врата ми излиза гиганска плюска. Даже две. Кръвоизливът се е разположил в средата на хубавото ми око и общото ми усещане е, че съм гладен циклоп в климактериум.

За да не тероризирам народа около мен, надянах слушалките и се отдадох на Нора Джоунс. Има някакъв терапевтичен ефект върху хипер чувствителната ми душа и нервни окончания.

Забележка четвърта: като спрете цигарите, ставате зли. Това е. Точка. Грррррррррххх.

Най-тежката част от денонощието обаче предстои. Как ще си изпия чашата вино без да си запаля една прекрасна, ароматна, вкусна и опияняваща цигара? Тепърва предстои да узнаем.

Ако устискам – хубаво. Ако ли не – поне плюските ще минат и отново ще стана веселия образ, който бях до снощи. Не е малко. Пък и знаете ли кви хубави кръгчета правя от дима?

Още от мен