Ало, ало

Час - 15.30. Делничен, работен ден. Редакцията на новинарския сайт Dnes.bg. Телефонът ми звъни.

Добър ден, чувам глух мъжки глас отсреща.

Добър ден, откликвам звънко и поривисто.

Радио Хоризонт лий?

Миии, ъъъ, не, не е радио Хоризонт, казвам, не много изненадана, тъй като тук честичко търсят Електроразпределение, летището, язовир Копринка и още два-три обекта от национално значение.

Хм, казва гласът.

Да, потвърждавам аз, щото такива са фактите и няма какво да се лъжем.

Търся Красимира Хаджииванова, забива ми го събеседникът.

Ми, аз съм, признавам без бой, но отново натъртвам, че същевременно не съм радио Хоризонт, за да изтрием всякакви недоразумения откъм фактологията.

Странно, казва гласът, а аз питам – що, кво му е странното? И аз имам право да съществувам някъде в световния мир...

Ми щото не е радио Хоризонт, казва той, а аз почвам леко да се изнервям – да не е сал единият Хоризонт в тая държава???

А вие откъде ми знаете името, заковавам го аз до стената досущ като баба ми, когато ме залови да замерям котките в двора с чесън.

Ми, от нета, отговаря простодушно човекът. Там пише, че сте главен редактор на радио Хоризонт!

&*%%%%!!!!, казвам аз.

Да, утвърдително отговаря той. Едно на нула за него.

Ми, съжалявам, нямам нищо общо с радио Хоризонт и точка по въпроса, заявявам категорично и тропвам с дясно токче, за да затвърдя тезата.

А тогава какъв е телефонът на радио Хоризонт, пита гласът, очевидно не чул звука от бясно токче в паркета.

Нямам представа, казвам и му препоръчвам да използва услугите на БТК, за да се добере до всички радиостанции, които биха представлявали интерес за него. И отново, за да стане кристално ясно, обяснявам, че тук не е радио Хоризонт.

Разбирам, казва гласът. Амчи, тогава вий ко сте? /Нали, щото ако не си радио Хоризонт, какво друго, по дяволите, може да си в тоя живот???/

Новинарски сайт сме, изстрелвам аз. Dnes.bg.

Хм, пак казва той. Недоверчиво.

Да, казвам аз, а колегите наоколо се заливат от смях, на някои дори им текат лиги.

А като сте такова... ъъъъ, сайт, сигурно познавате много известни хора, нъл тъй?

Кои конкретно много известни хора ви интересуват, питам аз, щото то не са един и двама и не мога да бъда сигурна дали познавам всички накуп. Я си представете  например, че търси Барак Обама. А?

Амиииииииииии, казва той.

Мълчание.

Ало, казвам, там ли сте още?

Да, амиииииииии.... например, племенницата на Ванга, безапелационно посочва той най-известният човек на планетата и аз замирам.

Егати работата.

Не, казвам, не я познавам. И много съжалявам, че отново ви разочаровам. И изобщо днес не ви е ден с мен... нито съм радио Хоризонт, нито му знам телефона, нито познавам племенницата на Ванга. Изобщо, най-добре да ходя да се гръмна и да се приключи с цялото житейско безсмислие.

Настъпва тежко мълчание.

В този момент ме осенява гениален спомен.

Звъннете в еди коя си телевизия, казвам, наскоро гледах репортаж за Ванга, сигурно могат да ви свържат с племенницата й, както и с други много известни хора.

Тъй ли, оживява се той. А какъв е телефонът на телевизията, пита той и аз отново влизам в ролята на оператор в кол център и обяснявам къде се звъни, когато искаш да намериш нечий телефон.

Добре, примирено казва гласът. Добре. Благодаря, добавя, аз казвам моля, пожелавам успех в издирването на радио Хоризонт, племенницата на Ванга и много известните хора. И затварям.

И се сетих как точно преди една година за малко щях да се гътна от подобен телефонен инцидент.

Затова догодина очаквам да ме сбъркат с Даунинг стрийт 10, Тадж Махал или Майчин дом, но аз ще съм подготвена. Като начало, ще им науча телефоните. Наизуст.

Още от мен