Пак заповядайте

Разбира се, по-рядко се срещат нацупени сервитьорки и барманки в сравнение с преди около 15 години, но все пак ги има. Действителността е особено стряскаща, сравнена със ситуацията в нормалните държави, където персоналът ще си счупи краката да ти доставя удоволствие и да ти изпълнява желанията /сигурно и еделвайс от Стъклената планина биха ти донесли, ако помолиш/.

Само че в България много от сервитьорките все още не са усетили аромата на конкуренцията и пазарната икономика и третират клиента като радиоактивен отпадък, който е бил довян от вятъра на територията на пицарията, която обслужват.

Затова още с влизането си клиентът ще бъде удостоен с изгарящ поглед, който би трябвало да го откаже да сяда на който и да е наличен стол. Ако това не стане, то той ще бъде оставен да чака донасянето на меню достатъчно дълго време, за да се откаже и да си тръгне. Е, ако и това не подейства, списъкът с ястията ще пристигне, носен от същество, което ни внушава идеята, че ни върши лична услуга, за която цял живот ще трябва да сме благодарни.

Еретично е да си помислите, че може да попитате за евентуалното наличие на някакво определено ядене без да си направите справка в менюто. Защото това предполага сервитьорката да напъне няколко мозъчни клетки, след което да отвори уста и да артикулира граматически и лексикално издържано изречение.

Сами разбирате, че това е повече от невъзможно, затова отговорът ще бъде троснат и ще съдържа идеята, че трябва сами да установите има или няма предпочитаното от вас ястие в менюто, което обаче въобще не е гаранция, че ще ви бъде сготвено и донесено в следващия един час. Съпътстващият отровен поглед ще ви бъде нещо като бонус в рамките на престоя в заведението, отделно от това нищо чудно да бъдете оставени да се удавите в пепелта и фасовете, защото смяната на пепелника също е в графата „лични услуги“. Яденето е много вероятно да бъде с термични отклонения, по-вероятно в минусовата скáла.

В случай, че се окажете нагъл и дебелокож клиент и поискате температурата на супата ви да бъде възстановена в нормалните за една средностатистическа супа граници, то вие автоматично минавате в сервитьорския списък на клиенти, които трябва да бъдат умъртвени или поне отказани от по-нататъшно желание да посещават заведението. Супата ще ви бъде донесена и почти хвърлена на масата, като само рефлексите от дългия ви социален опит ще ви спасят от изгаряне трета степен и клинитроново легло /специално направено легло за пациенти в клиниките по изгаряния/.

Е, накрая идва време и за плащане, като мисля, че няма нужда да обяснявам изконния стремеж да не се връща ресто или да се самоопределя размера на бакшиша. Само че има клиенти, които не са паднали с вчерашния дъжд и затова преди време оставих на сервитьор в Созопол стотинките, които той очакваше да закръгля, в стилизирано оформена купчинка редом до обелките от краставица, които минаваха за шопска салата.

В такъв момент рискувате да бъдете натирени с някое кебапче по главата или да изкоментират близката и далечната ви рода в обширен анализ, но, за щастие, времената на конкуренция донесоха и стотици заведения, в които ще се зарадват да ви обслужат и няма да ви гледат като настъпена очиларка, дори и да приличате на такава.

Така по естествен път останалите заведения ще отпаднат от дневния ред на клиента, защото, както гласи една стара, но доказано печеливша максима, клиентът е цар. Само че у нас още не му е дошло времето.