Коткопер за начинаещи

Мечката се мие, чисти,
във потоците сребристи.
Има ли за тебе пречка
да постъпваш като мечка?

Детско стихче от времето на социализма,
пропагандирано най-вече в детските градини

Мечките може и да се мият, чистят в потоците сребристи, но котките не са мечки и не правят така.

Да не говорим, че те обикновено рядко виреят около водоеми, така че вероятността котка да се озове в сребрист поток по собствено желание е твърде проблематична.

По тази причина домашните котки биват изпирани насилствено. Процесът е дълъг, мъчителен и по нещо прилича на изтезанията през двете световни войни.

За тези от вас, които от скоро имат котка и се чудят дали да я набутат в пералнята на ръчен режим, или да я изправят до стената с градинския маркуч, ще опиша в стъпки акцията, наречена коткопер.

В началото бе прах. Домашната котка обича да се въргаля – по черджетата, двора, етажната площадка, да се завира в саксии, да рови пръстта с лапи и да я хвърля наоколо.

По тази причина козината бързо се изпълва с прахоляк и акари и колкото и да се ближе, котката остава далеч под санитарния минимум, определен от ХЕИ и Националната ветеринарно-медицинска служба.

С две думи – кирлива е.

Как да разберем, че й е време за пране? Когато, потупана по задника, от котката започват да излизат облаци прах /трохи, бълхи, парчета котешки бисквитки и пр./

Как да я изперем? Котките мразят вода. Освен това са хитри.

Ако се заразкарвате пред жертвата с леген в едната ръка и котешки шампоан – в другата, и й се изхилите в лицето с думите „Кой ще го къпят сега, а?“, вероятността диването да се завре зад хладилника и да живее там в следващите три години е голяма.

Затова скришно подгответе тепиха. Вземете голям леген и в него смесете в равни части: шампоан, топла вода и накрая – котка.

Преди това се снабдете с ръкавици, тип скиорски, или още по-добре – направени от сезал. Защото ще падне дране и това е гарантирано.

Борбата в легена е безмилостна и жестока и ако си мислите, че малкият хищник ще се отпусне безжизнено /освен ако не го удушите в пяната/ и ще се остави да го перете на воля, значи нищо не знаете.

Котка, къпана насилствено, се бие. Тя дере, хапе и най-вече – вие. Воят извира дълбоко от диафрагмата и се носи с такова ехо из къщата ви, че няма да е учудващо, ако съседите повикат конна полиция, жандармерия и ГДБОП.

Номерът е да не се хващате на стенанията, а да търкате и миете /лекичко!/, и да внимавате да не ви извади очите.

Когато обектът е покрит с пяна и добре изтъркан, го пооплакнете с подвижния душ. По това време стенанията ще са още по-големи, погледът ще е изцъклен, а атмосферата в банята ще наподобява сценка от „Гладиаторът“.

Следва увиване с предварително подготвени хавлии. За котковъдите-новобранци: не се плашете, но това е моментът, в който осъзнавате, че котката внезапно се е свила и поразително прилича на плъх или хомяк.

Лапите мязат на клечки за зъби, опашката – на изпран чорап и въобще целият вид на животинчето е покъртителен.

Гледката обаче е измамна. Козината има уникалното свойство да си възвръща обема почти веднага, така че веднъж пообърсан и оставен да се ближе на спокойствие, плъхът успешно ще заприлича отново на котка, но чиста.

Противопоказания: Ще ви мрази. Дълго и напоително. Възможно е и да се стигне до грозни сценки, като препикани обувки и изгризани мебели. Освен това веднъж изкъпана, котката веднагически ще се пльосне на най-мръсното място, където ще се ближе в продължение на часове.

И ще ви мрази, нали разбирате.

Положителен ефект. Поне за известно време ще изглежда прилично, няма да ръси прах и буболечки и ще е извънредно мекичка на пипане, което си е достатъчно.

Така че – ако имате котка, достигнала предела на възгледите ви за хигиена, бухвайте я смело в легена, проверено е и действа.

Ако ли пък имате друг тип домашно животно, като кон, гъска или крокодил - съвет не мога да ви дам.

Най-добре се обърнете към Столичния зоопарк или направо ги водете в автомивката.

Само предупредете момчетата да не ги мият отвътре.

Е така се пере котка!

Още от мен