Живот в Интернет

Привечер. След работа. Съвсем в понеделник. Оттатък гърми “Стар академи”, тук пък първата пролетна муха се появи от някъде и се блъска по монитора. Вероятно се опитва да влезе в Интернет. Ех, този Интернет.

Какво правят хората в понеделник вечер след работа? Не ги знам. Гледат “Стар академи” вероятно. На който не му харесва, гледа Слави. Гледа си децата, ако ги има. Или влиза в Интернет.

Явно последното предимно. Пускам си кюто и не само че целият офис е онлайн или най-много нот авейлъбъл, което ще рече “там съм, но не ми говори, че ми е писнало”, ами и половината от останалите познати. Другата половина си нямат нет вкъщи. Е, как не се изморяват тези хора, питам се. По цял ден стоят пред компютъра, четат сайтове, пращат мейли, търгуват, банкират, говорят по форуми...  И после – пият по бира, ядат пица, ходят по срещи и бам: в Интернет. “Ами, само да си проверя пощата, да “видя” Жоро, да хвърля едно око на сайта”.

Няма значение на кой сайт, сайтове много – я работиш за него, я си теглиш музиката от там (за НСБОП: всяка връзка с реални лица и събития е неволна и случайна), я следиш развитието на дизайна в областта на фантасмагоричните киборзи, роботи, автомобили на бъдещето или нещо от сорта. Има и други варианти, но пред тях пиратството на музика си е за предпочитане.

И какво става? Нищо особено. Става 23:30, къпеш се и си лягаш и се чудиш защо, по дяволите, пак кисна пред този компютър. Правиш си планове за утре вечер – вторник ще е, почти петък, ще вземеш да си прочетеш списанието, което си купи в началото на месеца. Или пък книгата, която е на Милен и той вече цяла вечност ти звъни да му я върнеш. Или пък ще играеш карти, ще си миеш прозорците, ще къпеш кучето, ще си подреждаш долното ляво чекмедже на бюрото, в което от седмици трупаш всички много важни неща, за да дойде онзи вторник, в който ще намериш време да се занимаеш подробно с тях. Ще гледаш “Стар академи” в краен случай. Ще видим.