Демаркирай идеите си!

През една хубава юнска неделна сутрин цялото ми семейство се отправи да купува гардероб. Обиколихме “Бриколаж”-а и решихме да видим и Практикер, за който редовно получаваме скромни рекламни листовки. Спомних си масираната реклама преди отварянето на магазина и реших, че Практикер сигурно ще има какво да ни предложи на също така скромни цени.

Пътуването до магазина беше приятно, малко преди Горубляне и също така малко преди отклонението за Пазарджик се стига до огромното съоръжение. Вътре свири музика, ходиш и се дивиш на каква ли разгъната площ е разположено всичко това. Има, разбира се, голяма площ и с мебели. Всякакви. Има и гардероби, и гардеробчета. Почти веднага си харесваме едно средно, придружено със секция, която може да се ползва и като бюро. Практикер, разбирай практично!!

Получава се нещо като три в едно. Цветът е обозначен като “череша”. Събираме наличните пари и се радваме като деца. Викаме отговорника и той открито и искрено споделя с нас тънкостите на системата. Отива до един компютър, щрака, кликва и накрая оповестява, че точно това го нямат. Ами дайте тогава цвят “круша”, същия модел, отстъпваме ние снизходително.

Аз отбелязвам, че този цвят даже е по-хубав, ще се откроява на паркета в стаята. Добре, откликва любезно младежът, сега ще проверим. Пак щраква и кликва и светва целият – я, възкликва учудено, какво виждат очите ми! Имаме! Какво имате, питаме. Гардероб! А секцийка, запитвам плахо, с лошо предчувствие. Има и секцийка.

Отдъхваме си. В края на краищата, какво й е лошото на крушата????

Момент, моля, казва младежът, сега ще проверя дали реално съществуват, защото компютърът отчита продажбите след един ден и, ако са продадени днес, той, компютърът, още не знае този факт и ще го отчете чак утре. След това обяснение младежът изчезва, пак се връща, провежда телефонни разговори с колеги, споменава цифри и бар кодове, пак изчезва. Мъжът ми отива да се разхожда из магазина. Аз и дъщеря ми разглеждаме за трети път бебешко кошче и поставка за повиване.

Младежът се връща след известно време и казва - съжалявам, продадени са. Тази сутрин. Направих, каквото можах, ако беше някой друг, щеше да ви ОТСВИРИ.

Боже, какъв късмет сме имали! Оцеляхме неотсвирени! Изпълнени с благодарност питаме младежа не може ли да купим мострата. Не, не може. Но може да направим клиентска поръчка, само че в понеделник, ставала за 10 дни.

Понеделник. Посока Пазарджик. Клиентската поръчка е направена. Капарото е платено.

Вторник – лоши новини. Не може да се изпълни поръчката, защото този модел вече не се произвежда. Но можем да ПРЕГОВАРЯМЕ да закупим мострата с известно намаление, но ще трябва да си я разглобим сами.

Главният преговарящ получава инструкции да настоява за сериозно намаление и предпазна клауза.

Постепенно обаче в рамките на деня вторник сменяме решението – искаме си капарото и край. За последен път посока Пазарджик, че бензинът вече е на привършване.

От цялата почти невероятна история остава въпросът – защо има мостра на нещо, което не се произвежда, но както и да е. Това са търговски тънкости, които само посветените знаят.

Обаче аз лично маркирах една идея – Практикер да се премести в саваните на Ботсвана, при бушмените, те нямат нужда от мебели. Ще се задоволят с мостри.

А ние бушмени не сме, дамен унд херен!!!!

Д-р Ивон Кожухарова

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.