Лято

Лятото дойде. Не че е нещо необичайно, така става на тази планета всяка година – лятото идва и си отива. Но все пак е хубаво, че дойде. За да сме по-точни - в 9.46 тази сутрин, когато Слънцето навлезе в съзвездието Рак. Не съм го видяла как влиза, но така казаха по телевизора, дето вика баба ми.

Сезонът си е хубав навсякъде – и в София, и в Созопол. Сигурно и в Тутракан, въпреки че нямам впечатления оттам.

Вече забравихме зимния студ, леда и фрактурите на крайници. Пролетната умора, алергиите и полените се оттеглиха до следващата година и отстъпиха място на летните преимущества.

Сутрините започват свежо и обещаващо. Въоръжена с джапанки и надежди да не се скъсат /джапанките/, потеглям към спирката, където ще се лови маршрутка.

Лятото е дошло и в маршрутката. Вътре температурата е над 30 градуса, а концентрацията на крака, които те настъпват по босите пръсти, е трудно поносима. Пот се лее на талази, а завоят на паметника Левски се взима с апломб, който причинява временно струпване на човешка маса на едната страна на превозното средство.

В бусчето се е качила и баба с огромна тояга, която ме ръчка ритмично между петия и шестия прешлен, така че на слизане съм придобила стойката на примат, страдащ от лумбаго.

Лятото дойде и обещава да е горещо. Изхранването се извършва предимно с череши и студен чай, а от комбинацията настъпват временни гастроентерологични неразположения. Същите настъпват малко по-късно и на морето, но те са част от чара на отпуската, която първите няколко дни е съсредоточена в местната аптека.

 

До отпуската обаче има още много дни и нощи. Съседите от долния етаж възобновиха традицията да пекат свинска сланина на балконската скара и така жежкият въздух се смесва с миризмата на цвръцнат джолан, което придава неповторим аромат на дългите летни вечери.

Лятото дойде, а бирата и изстуденото вино се превръщат в солта на живота. Спи се на широко отворени прозорци, през които отчетливо се долавят воплите на котките в сексуално активна възраст, които по някое време биват прогонени с добре центриран картоф.

Към 1 все още се въртиш из леглото, дори и след кратката серия освежителни гимнастически упражнения с цел сочно разпльокване на 3 комара на стената, с което тя /стената/ придобива вид на кварталната месарница.

Заспиваш към три. На лятото това му е хубавото, че и малко да спиш, сутринта си бодър като краставичка. Пък и като видиш Витоша, разлистените дървета и вече щъкащите по улицата хора, се събуждаш моментално. Все пак сезонът продължава някакви си три месеца, не си заслужава да ги проспиш.

Лятото дойде. Няма да е тук задълго. Докато се обърнеш и ще е дошло време да влезеш отново в ботушите.

Дотогава обаче можеш да ходиш по джапанки, да пиеш ледени коктейлчета и да си показваш татуировките. В обратния ред също може.

Няма по-хубав сезон от лятото, с риск да прозвуча като седмокласник, който е в плен на „Ангелинка“. Насладете му се по най-щурия начин. Защото много скоро ще се покаже Христина Балинска и ще оповести нахлуването на студен атмосферен фронт.

А дойде ли този момент, значи лятото пак си е отишло.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.