Дълбоката психология при избора на фризьорски салон

Мая Фадеева

Не, не съм психолог. Но съм млада жена, която има склонност да пише понякога и по-често да се отдава на дървена философия.

А тия дни докато любимата ми фризьорка се трудеше върху каузата да изглеждам максимално добре във всеки детайл на прическата ми, се замислих по какви критерии би си избрала фризьорски салон модерната градска дама – без значение дали е млада или по-възрастна, дали е богата или със скромни финансови възможности.

Може би не е най-правилният подход да се определят типажи – както при дамите, клиентки на фризьорски салони, така и при самите фризьори/фризьорки. Но няма как, а и истината е, че не се старая да съм кой знае колко обективна.

Та така. Съществуват разни архетипни модели – както от едната страна (модерните градски жени), така и от другата (а именно хората, които се занимават с косите им). Но по отношение на избора, който клиентката прави – той зависи от редица фактори - като начин на живот или (в повечето случаи вредни) влияния като холивудските филми или chick-lit книжлетата. Все пак различните дами, използващи тази услуга е далеч по-трудно да се унифицират и подредят жанрово. По-лесно е това да се направи с типовете фризьори. А беглият опит да се търси дълбоката психология при избора на фризьорски салон произтича съвсем логично.

Хм, да започнем с типа модерна градска жена, която съм склонна да нарека “леля”. Леля отива в най-близкия фризьорски салон, за предпочитане близко до дома й, но в краен случай може и до този до работното й място. Фризьорският салон трябва да е евтин. Леля може и да има достатъчно пари, за да отиде в по-скъп, но тя не вижда особен смисъл да влага кой знае колко средства в по-добрия си външен вид.

Леля приема боядисването и подстригването като нещо задължително, а не като релаксиращата терапия да се поглезиш мъничко и да се погрижиш с нарцистично въодушевление за външния си вид. Леля си избира жена фризьорка, която да може да върши относително добре рутинната процедура. Леля не експериментира и не си сменя прическата. Нейната фризьорка е типичната квартална “берберка”. Много важно за този съдбоносен избор е и тази “берберка” да няма много други клиенти.

Смисълът е леля като отиде при нея да не трябва да чака и в никакъв случай да не й се налага да се обажда и да си записва час за след ден или дори след седмица. Кварталната берберка е полезна и с това, че снася жизнено важна информация като последните клюки и освен това в кой вход бил станал обир. “Берберката” обикновено работи с боя на клиента. И най-сложната процедура, която владее, е боядисване на кичури, но през шапка.

Ако случайно попаднете при нея и поискате филиране, тя ще ви изгледа накриво. “Берберката” се облича ужасно, в салончето и може би бичи чалга, нерядко е с леко наднормено тегло и с кошмарна и неподдържана коса. А леля, от своя страна, няма особени нужди, не е суетна и придирчива. Естествено е да избере такъв вариант. Леля вижда у своята “берберка” друга “леля”, те просто си подхождат.

Преминаваме нататък. Фризьорът тип “стилист-коафьор” обикновено е мъж. Съвсем не е задължително да е с алтернативна сексуалност, но обикновено има екстравагантен фешън стил на обличане, често сменя прическите, следвайки най-модните тенденции. Неговият салон е в идеалния център на града. И е скъпичък. Там ходят яките мацки, които задължително трябва в компанията с други яки мацки небрежно да споменат “Ех, днес бях при моя стилист, направих си кичурчета и си поизправих косата, с него пийнахме и кафенце и ‘щот сме си приятели, ми взе само 90 кинта”. Нищо против стилистите и коафьорите. Неслучайно са достигнали звездния си статут. Те са до голяма степен артисти. Може и да не знае коя качествена маска за коса да препоръча, но със сигурност ще измисли най-подходящата за дадена форма на лицето прическа, няма как да не знае кой е най-модерният цвят за сезона и се е абонирал за оригиналите на най-качествените световни списания за мода, стил и прически.

При “стилист-коафьор” освен яка оборотна мацка с богато гадже би отишла и каквато и да е мацка, на която много й се ще да е яка и оборотна. Там ходят и улегнали дами, когато решат да се поглезят. Като се замисля, почти всяка жена би отишла при известен и скъпо платен коафьор в някакъв момент. И на мен ми се случи. Първото ми изрусяване трябваше да бъде паметно и специално, и ритуално, и дрън-дрън. Така след проучване сред приятелки, спадащи към графите яки оборотни мацки или просто мацки, опитващи се да бъдат яки и оборотни, се озовах при един от най-най в бранша. Е, оказа се, че той малко самоволно вместо руса ме направи рижава, защото цветът подчертавал очите ми. Беше симпатичен и приятен, но тази несъгласувана приумица не можах да му простя и затова никога повече не припарих до неговия фризьорски салон в идеалния център.

Адски готина, енергична, екстравагантна и даже умее да си върши работата. Става въпрос за обобщения образ на “обаятелната фризьорка”. Тя привлича като магнит своите клиенти. Дори и салонът й да не е в идеален център, те са склонни да пътуват, за да отидат точно при нея.

Обикновено “обаятелната фризьорка” е много млада, привлича много мъже клиенти, обича да прави салончето си уютно място, говори много, обсъжда дискотеките и клубовете с младите си клиенти, а странното е, че успява да си намери тема и с по-зрелите. Цените в салона на “обаятелната фризьорка” обикновено са над средните, но не могат да се сравняват с тези в салона на “стилист-коафьора”.

В салона й често киснат нейни приятелки, разните й гаджета постоянно звънят по телефона, а графикът й е супер запълнен. Колкото и да е уморително обаче, тя е винаги на токчета. Поддържа външния си вид изрядно, косата си – също. Защото знае, че нейната собствена коса е най-добрата й реклама. Обича да снима най-върховите постижения на своето фризьорско изкуство и да си ги лепи по стените.

При нея освен разни млади мъже с взривоопасни нива на тестостерона, ходят млади девойки, изпълнени със скрита завист, както и всичките приятелки на “обаятелната фризьорка”, също и приятелките на приятелките. При нея ходят и разни готини мадами, това са й любимите клиентки (след приятелките, разбира се, които се ползват с преференциални тарифи), защото те са й много полезни с важна информация за намаленията в готините бутици, в кои клубове ходят чаровни и щедро черпещи млади господа с хубави коли и т.н. Иначе в салона й обикновено има пълен набор от модни и женски списания.

“Обикновената фризьорка” е коя да е фризьорка. Е, тя не е “берберка”, не е и “обаятелна”. А пределно ясно е, че не е и “стилист-коафьор”. Клиентите й са най-често случайни, дори не й запомнят името. И обикновено попадат при нея еднократно, когато тяхната “обаятелна фризьорка” е с твърде натоварен график или бюджетът във фонд прическа не е достатъчен за посещение при “стилист-коафьора”.

Ако все пак някой клиент се задържи по-трайно при “обикновената фризьорка”, то едва ли въпросният би проявил кой знае каква вярност – т.е., ако трябва да отиде на фризьор а неговата “обикновена фризьорка” е заета с друг клиент, той няма да се поколебае да отиде при съседната “обикновена фризьорка”. Та така. Тези клиенти са често мъже. Или жени, които нямат никакво време да чакат и боядисването на корените и прическата със сешоар трябва да се случат веднага. А “обикновената фризьорка” май не е призвана за тази дейност. Тя мрънка, не винаги е ведра с клиентите си, затова и нерядко ги губи. Облича се ужасяващо обикновено. В салона й ще намерите списания със клюки, но модни – едва ли.

Тенденции трудно могат да се определят. При всички положения, забележимо е увеличаването на броя на салоните за красота, към които има и фризьорски салон. Ерата на гаражните салончета май е към края си. Може би ще изчезне и паметният типаж на “берберката”. И тъй като “обикновената фризьорка” също вирее често по гаражни помещения, оформени като фризьорски салон, сигурно ще й се наложи да става по-необикновена. Все пак трябва да се бори с конкуренцията, така че обаянието е въпрос на маркетингов подход.

Е, не претендирам за социологическа точност и не правя изследване, а споделям впечатления. Галерията от образи не е богата, но може би е колоритна. Не е нужно да се припознаете в някой архетип. Те не са фундаментални, все пак. Но пък можете да добавите още някой вид в тази фауна от фризьорки, стилисти, коафьори, берберки и техните разнообразни клиенти.