Особености на българския национален пазар

Хората обичат да пазаруват. Важи за всички, сигурно дори и за народите с пословична стисня. Тук правим уговорката, че не става въпрос за шопинг на дрехи, чанти и обувки, а на балкански кашкавал и белени домати в буркан.

Пазаруването на хранителни стоки може да бъде разделено на два типа – в кварталното магазинче и в някой голям хипермаркет, ходенето до който се превръща в нещо като семейна екскурзия, особено ако сте с деца.

Първият тип пазаруване се осъществява, когато нямате никакво време, часът е почти седем и половина вечерта и след малко Юксел Кадриев ще ви каже „добър вечер“ по телевизора. Също така кварталният магазин е предпочитан, когато банкоматът, през който сте минали на връщане от работа, ви е казал, че съжалява, но устройството не работи и ви е пожелал приятен ден.

Като се съчетаят двете предпоставки, магазинът в съседния вход определено става най-желаната дестинация. Защото там стои една симпатична леля, която винаги има под ръка малка, разпърцана и мазна терадка, в която е записан три- четвърти от квартала, пазарувал на вересия, когато устройството отново не е работело. Достатъчно е само да я погледнете /лелята/ и на нея нещата й стават ясни, защото тя е от старата гвардия.

Плюс това, докато си избирате кренвирши от истинско месо /а не от магданоз, както е било досега/, сирене, кисело мляко, хляб и фиде, ще разберете последните новини от махалата, включително чий апартамент е бил обран, кой къде е заминал и кога ще спират водата и тока, защото тези лели са нещо като нещатен PR, пресаташе и говорител на Софийска вода и Електроразпределение, едновременно.

Моята квартална продавачка дори стигна толкова далече, че ме осведоми, че съседът ми от втория етаж си гледа кобри в аквариум в хола и да внимавам като влизам да се къпя, да не ме изненада някоя кобра в гръб от канала.

Обстановката в кварталното магазинче винаги е много уютна, защото помещението е широко и дълго 2 на 2 метра, и всичко около теб е на една ръка разстояние. От верото до превръзките. От хладилника с бирата до хръцките за котки /хръцки са едни котешки храни, които хрупат и от тях котките получават бъбречна криза/. От бутилките с нектари до бурканите с кисели краставички. Зад всичко това е ситуирана лелята, която чевръсто реже салами, хвърля кашкавал върху кантара и успоредно с това ти подава един пакет тоалетна хартия „Кольо“.

Понякога в помещението става пренаситено, защото нахлуват тринайсет деца на възраст от 2 до 7 години, които искат близалки, замразени сокчета и три дъвки с картинки и го искат веднага, като усилено ти стъпват върху краката, за да могат да надникнат над щанда. Случват се и инциденти, като изпусната бутилка бира, която звучно се разтрошава на пода и олива пресния лук и лимоните, намиращи се там, но тя бързо бива изметена и влиза в малката, разпърцана и мазна тетрадка, тъй като устройството пак не е работело.

Уютът на магазина долу обаче понякога се нуждае от замяна, тъй като се налага да се вдигнете до някой от големите хипермаркети. Там историята е съвсем различна. Първо – няма симпатични лели и малки тетрадки. Второ, винаги се прехласвате по възглавниците от пух, които се намират в съседство на замразените продукти. Трето, винаги ще се намери някой състезател, който непрекъснато ще те блъска с количката и на всичкото отгоре ще гледа вторачено нещата, които си забрал от рафтовете.

Да не говорим за изкушенията, които се предлагат от всеки ъгъл, като например жизнерадостни девойки, подканващи те да опиташ нов салам или шунка, или пък еднодневна примоция на комплект ножове, които режат всичко – от карловска луканка до шперплата в кухнята и най-вече него.

Ножовете се предлагат в комплект с тъй необходимите за сезона джапанки в искрящ оранжев цвят, а ако си купите два комплекта ножове, за да можете да режете едновременно две карловски луканки, тогава върху главата ви се изсипва такова изобилие от подаръци, че ти се завива свят и преди да се усетиш си купил и една сокоизтисквачка, която може да прави супа.

След като си напазарувал важни и извънредно необходими за домакинството стоки, се нареждаш на колосална опашка. Докато чакаш, хвърляш в количката и няколко пакета дъвки, батерии и ножчета за бръснене, защото така и така висиш, поне да не скучаеш.

Накрая излизаш омаломощен и изтерзан с мисълта, че в следващия един месец ще се придържаш към симпатичната леля, подопечната й тетрадка и белените домати в буркан. Дето се вика, home, sweet home. Пък и подозирам, че обяснението, че устройството не е работело, няма да мине в голям хипермаркет. Най-много да те накълцат с двата комплекта ножове.