Жега

В първите дни от жегата се опитваш да се нагодиш към измененията в климата, като обличаш всеки ден все по-леки и маломерни дрехи, докато в някой прекалено потен момент решаваш, че утре ще дойдеш на работа, увит в холното перде, което е съставено повече от дупки, отколкото от плат. В случай, че нямате холно перде, може да пробвате с щорите, предполагам, че и те ще държат прохладно, пък и могат да се вдигат и свалят по всяко време.

Ако и вие сте от хората, които в офиса нямат климатик, значи ще ме разберете. В стаите въздухът е видим до момента, в който първият дошъл на работа не отвори прозорците и вратите. Не че настъпва голям атмосферен обрат, но поне илюзията, че влиза кислород отвън, те поддържа жив. И лепкав.

От време на време иззад бюрата се чуват стенания, причинени от факта, че хората са аеробни същества и липсата на въздух малко или много ги лишава от присъщата им жизнена функция, наречена дишане, за която сме учили по биология в 8 клас и някои от нас дори са имали шестица на този урок.

Докъм 11 на обед всички вече са боси, полуголи и скачени към машината за вода, която се намира в кухнята. Почти като в реанимацията на някоя МБАЛ, УМБАЛ и ДКЦ. На всяко бюро е сложен по един вентилатор, който е толкова немощен, че трябва да се завреш в перката, за да усетиш някакво раздвижване.

По това време навън температурата е достигнала стойности от около 100 градуса по Фаренхайт, Целзий, Шпонхойер, Медведев, Карник и други, а в стаята обстановката е като в турска вакуумна тенджера с телешко варено. Фактът, че дрехите ти са мокри, отдавна е престанал да те притеснява, даже вече си забравил какво е чувството да си сух.

През регулярен период от време, средно около 4 минути и половина в зависимост от това колко си издръжлив, всеки отскача до най-близко намиращата се чешма, която се ползва като градинска поливачка, лейка и пръскачка, в зависимост от индивидуалните нужди.

В по-тежките случаи се появяват халюцинации, които биват слухови или зрителни, или и двете. Също така фъфлене, замътен поглед и блокаж откъм централния, малкия, гръбначния и всякакви други мозъци и полукълба, които притежаваш.

Започваш да чувстваш и най-малките косъмчето по тялото си като ръчно тъкано родопско одеало, а в най-задушните моменти ти идва да си пъхнеш косата в онази хубава машинка за унищожаване на хартии. Бирата на обед донякъде спасява положението, но пък те размазва до степен, че малко ти остава да се свиеш скромно под масата в заведението и да изчакаш вечерния хлад там.

За съжаление, обаче, някак си не върви да кажеш на шефа, че ще прекараш днешния ден под някоя от масите в О'Шипка, например, затова зорлем насилваш опорно-двигателния апарат и занасяш лепкавостта си обратно на работа.

С тренировки на духа и разума се издържа още няколко часа, а в края на работния ден чувството, че си нещо средно между преварен карфиол и хремава жаба, те е обзело изцяло. Затова и дестинацията баня-душ е втората най-желана след дестинацията бирария/кръчма, а ако можеше двете да се съчетят, щеше да е най-добре.

Хубавият момент настъпва, когато най-накрая се прибереш и захвърлиш презрително излишните дрехи. Тогава жегата започва да изглежда малко по-приемлива и в определени моменти – приятна и дори започваш да прозираш истината. Жегата е определено по-добрият вариант от студа, който също сме описали. Но, както казах и в началото – няма угодия.