Храната като лукс

Половината човечество умира от глад, другата половина пази диета - тези думи на Стефан Цанев, написани през 1991 г., отразяват много точно положението ни днес. Гладът продължава да бушува, а храната се превръща в лукс.

През септември 2010 година Организация по прехраната и земеделието към ООН отбеляза малък успех: броят на гладуващите по света беше намалял под един милиард души. Генералният директор на организацията Жак Диуф същевременно предупреди за опасността от поскъпване на хранителните стоки. Колебанията в цените на международните борси са сериозен предупредителен сигнал, заяви той.

Никой обаче не очакваше, че още в началото на 2011 година ситуацията на пазара на хранителните стоки ще се влоши, а цените им ще надхвърлят нивото от 2008 година, когато поскъпването беше наистина голямо.

Под ударите на катаклизмите

Признаци за повишаване на цените имаше още през миналата година, пише Дойче веле. Сушата в Русия, която предизвика унищожителни пожари, накара премиера Путин още в началото на август да забрани износа на пшеница. Това се почувства в цял свят, тъй като Русия е един от най-големите износители на пшеница. В Пакистан наводненията унищожиха огромни селскостопански площи. Само няколко дни след катастрофата цените на хранителните стоки скочиха почти четворно. Площите, унищожени от наводненията, са колкото територията на цяла Италия.

Лакомия и безпощадност

Експертите все още спорят дали двете катастрофи имат нещо общо с глобалните климатични промени. Но няма спор по въпроса кой е най-силно засегнат от тях: най-бедните, които нямат никакви средства, застраховки и резерви. Независимо дали в Индия, Пакистан, Китай или в африканските държави, повишаването на цените на хранителните стоки засяга най-вече тези, които отделят до 80 процента от доходите си за храна. Защото международните борси са сурови и не щадят никого. Само когато инвестициите в хранителни стоки обещават печалба, само тогава се влагат пари в този сектор.

"Всъщност ние имахме достатъчно пшеница в силозите. Няма причина за повишаване на цените. Но естествено търговците предпочитат да изчакат, за да видят дали цените няма да се увеличат още. Това оскъпява пшеницата и то за сметка на бедните", заявява Ралф Зюндхоф от Организация по прехраната към ООН.
Кошмарни прогнози

По ирония на съдбата точно там, където се произвеждат хранителните продукти, гладуват най-много хора. Става дума за селските райони - те запустяват навсякъде, не само в България. Последиците: разрастващи се градове, гета и висок риск от социално напрежение.

Ако преселването на хората в големите градове продължи, след няколко години ще има още по-големи трудности с прехраната, предупреждава Ирис Шьонингер от германския филиал на Международната организация по прехраната: "Мнозина напускат селата, защото не съзират бъдеще в тях. Това са предимно млади хора, които виждат, че земята става все по-малко, когато много поколения трябва да я делят. И тогава те се преселват в големия град. А веднъж заминали, не се връщат никога обратно."

Кошмарна визия за бъдещето - изоставени села и гладуващи градове. А това означава, че социалните размирици са програмирани. И то не само в т. нар. трети свят.