Окървавеното лице на правата на жените в Афганистан

Макар и едва на 15 години, Сахар Гюл се превърна в нараненото и окървавено лице на правата на жените в Афганистан, пише Асошиейтед пред.

Непълнолетната младоженка почти напълно изгубила зрението си, а на мястото на ноктите й има черни рани - именно в това състояние тя била откарана в болница седем месеца след уредения й брак.

Според афганистански представители от североизточната провинция Баглан сватовете й шест месеца я държали в мазе, извадили й ноктите, измъчвали я с нагорещено желязо и й чупили пръстите - всичко това, за да я накарат да проституира. Полицията я освободила, след като чичо й сигнализирал властите.

Ужасяващите кадри, уловени от телевизионните камери миналата седмица, потресоха Афганистан и предизвикаха вълна от възмущение. Президентът Хамид Карзай създаде комисия, която да разследва случая, а здравният му министър посети Сахар Гюл в болницата. Полицията арестува сватовете й, които отрекоха да са я малтретирали. Беше издадена и заповед за арест на съпруга й, който служи в афганистанската армия.

Случаят хвърля светлина върху проблемите и бъдещето на положението на жените 10 години след падането на талибаните.

Премахването на насилието над жените е огромно предизвикателство в това патриархално общество, където традиционни практики са браковете между деца, даването на момичета в замяна на уреждане на дългове или за да се заплатят извършени от техни роднини престъпления, както и така наречените убийства за запазване на честта, при които момичета, за които се смята, че са опозорили семействата си, биват убивани от свои роднини.

Свободата на жените е едно от най-видимите и най-значими промени в Афганистан след водената от САЩ военна кампания през 2001 г., която свали от власт режима на талибаните. Освен с подкрепата си за лидерите на „Ал Кайда“ талибаните са може би най-известни с жестокото си отношение към жените, дължащо се на строгото тълкуване на ислямските закони.

В продължение на пет години режимът забраняваше на жените да работят и да ходят на училище или дори да напускат дома си, без да са придружавани от роднина мъж. Всички жени бяха принуждавани на обществени места да носят бурка, покриваща цялото им тяло, дори и лицето им. Нарушителките публично бяха пребивани с пръчки или екзекутирани. Затова освобождаването на жените от подобни драконовски закони придаде и морално изражение на войната в Афганистан.

Сега според активисти страната е станала по-добро място за жените, отколкото преди.

В парламента 27 процента от депутатите са жени, до голяма степен заради определената по конституция квота от 68 места в него. Повече от три милиона момичета ходят на училище, което се равнява на 40 процента от учениците в началните училища, сочат данните на образователното министерство.

Проведено миналата година проучване показа, че броят на починалите при раждане жени е спаднал с две трети от 2005 г. насам - до 500 на 100 000 раждания. Въпреки това страната запазва челното си място по този показател.

Има обаче и доказателства, че страданията на жените продължават. Според ООН повече от половината затворнички в Афганистан излежават присъди заради това, че са избягали от съпрузите си - обвинението често е формулирано като "намерение да извърши прелюбодеяние", въпреки че това не е престъпление според законодателството на страната.

А данните на Фонда за развитие на жените на ООН сочат, че половината от всички момичета са принуждавани да се омъжват, преди да са навършили 15 години, въпреки че допустимата от закона възраст за това е 16.

Организациите на жените притискат президента Хамид Карзай да направи повече, но голяма част от тях признават, че при толкова слаба централна власт истинската битка ще се води в отделни полицейски управления, съдебни зали и кабинети на прокурори. Не по-малко трудно ще е да бъдат убедени самите афганистанци да променят схващанията си.

(БТА)