Ранената руска икономика

Путин си има достатъчно проблеми и повечето от тях той си е създал сам. В Източна Украйна се водят кървави боеве, а той продължава да разпалва конфликта. Отношенията му със Запада са обтегнати, като сега дори и Германия се обръща срещу него. На границата му воюва Ислямска държава, а в страната расте броят на хората, които се съмняват в правилността на украинската му политика. Има обаче проблем, който може да засенчи всички изброени: ранената икономика на Русия може да изпадне в криза, пише сп. "Икономист".

Някои от недъзите на Русия са добре известни. Икономиката й, подхранвана от петрола, скочи при повишаване на цените на черното злато. Сега обаче, когато то поевтиня от средно почти 110 долара за барел през първата половина на годината до 80 долара, Русия понася сериозни загуби. Рублата поевтиня с 23 % за три месеца. Западните санкции също причиниха трудности, тъй като банкерите прилагат ограниченията не само за приближените на Путин, но и спрямо доста руски компании. Като цяло годините на клептокрацията* са имали разрушително действие върху страната.

Голяма част от богатството е поделено между приятелите на Путин.

Всеки очаква продължителна стагнация, но всеобщото мнение е, че Путин е достатъчно силен да устои на това. Поевтиняващата рубла направи някои износни сектори като селското стопанство по-конкурентоспособни. Този износ, наред с ответните санкции на Путин, блокиращи вноса, означава, че Русия все още има малък търговски излишък. Русия освен това все още разполага и със значителни запаси от чуждестранна валута на стойност от около 370 милиарда долара според централната банка. Добавете към това упоритостта на руския народ, който винаги е бил склонен да вини за неволите си чужденците, и увереността на Москва, че Путин разполага с още време за маневри. Според някои хора той разполага с още около две години.

Всъщност до криза може да настъпи доста по-рано. Защитните сили на Русия са по-слаби, отколкото на пръв поглед, и биха могли да бъдат подложени на изпитание от всяка една от възможностите - пореден спад на цените на петрола, лошо преструктуриране на дълговете на руските компании, допълнителни западни санкции. Когато икономиката на някоя страна стане неустойчива, международната финансова система често се превръща в катализатор, който бута страната в пропастта по-бързо, отколкото очакват политиците и инвеститорите.

Путин търпи поражение

В момента най-голямо безпокойство буди цената на петрола. Путин е убеден, че тя ще се възстанови. Изглежда обаче предлагането ще се увеличава, като ОПЕК държи да запази пазарния си дял. Американските правителствени агенции прогнозират, че цената на петрола може да достигне средно 83 долара за барел през 2015 година, доста под равнището от 90 долара, от което Русия се нуждае, за да избегне рецесия (и да поддържа бюджета си балансиран). Ако световното търсене отслабне – Япония, например, изпадна в рецесия след последния кръг прогнози - цената на петрола може да спадне още. Това незабавно ще накара инвеститорите да преоценят перспективите на Русия.

Съществува и проблемът с погасяването на дълговете. Руските компании са натрупали 500 милиарда долара чуждестранни задължения, като 130 милиарда долара трябва да бъдат покрити преди края на 2015 година и то в момент, когато не са много западните банки, готови да разширят дейността си в Русия.

Дори компании, чиито приходи са в долари, могат да имат затруднения да платят дълговете си. Петролният гигант Роснефт неотдавна поиска от Кремъл заем от 44 милиарда долара. Засега Путин оказва отпор, но той не може да позволи фалит на компания, която е 70% държавна собственост и дава работа на 160 000 души.

Оформила се е дълга опашка от затруднени руски компании. Непогасяваните дългове се увеличаваха дори преди повишаването на основната лихва до 9,5%, за да бъде защитена рублата. Същевременно руските банки зависят от централната банка за замяна на депозитите, които разбираемо клиентите превеждат в долари.

Пряко или непряко много от тези сметки ще трябва да бъдат плащани от Кремъл и по тази причина резервите му са от изключително значение. Те се изпаряват: намалели са със 100 милиарда долара през последната година след неуспешните опити да бъде защитена рублата. А счетоводството изглежда доста съмнително. От общо обявените 370 милиарда долара резерви над 170 милиарда са в двата фонда за благосъстояние на страната.

Някои от активите не са напълно надеждни, включително различните дялове на руски държавни банки и дългови книжа на Украйна, които стремително се обезценяват заради агресията на Путин. Един от фондовете е предназначен за изплащане на пенсии. В действителност руското правителство има вероятно 270 милиарда долара в брой, които са достъпни и могат да бъдат използвани, без да се налагат орязвания на средства другаде, но сумата е по-малка от външните задължения на страната, които трябва да бъдат погасени през идните две години.

Всичко това вещае проблеми за Русия, а хищническата външна политика на Путин би могла да ускори нещата. Той е човек, който нападна други страни и излъга за това. По-дълбоко навлизане в Украйна би накарало западните страни да наложат по-строги санкции. Някои от тези санкции, като например да се забрани на руските банки да ползват международната платежна система SWIFT, могат да парализира руската търговия. Частична забрана за износ на петрол би съборила икономиката, както стана с Иран.

С колкото повече проблеми се сблъсква Путин, толкова по-вероятно е той да разиграе националистическата карта, а това означава повече нахлувания на чужда територия и съответно още повече санкции.

От Русия до Рио без много любов

Най-голямата неотдавнашна икономическа криза на Русия от 1998 година доведе до фалит на държавата. Този път по-вероятни изглеждат фалитите на банки, компании и дълбоката рецесия. Дори в такъв случай обаче последиците от тези събития могат бързо да се разпространят в чужбина - както в страни, които зависят от търговията с Русия (износът за Русия възлиза на цели 5% от БВП в балтийските страни и Беларус), така и чрез финансова верижна реакция. На риск са изложени банки в Австрия и Швеция. И ако компаниите в една зле управлявана икономика, зависеща от суровините, престанат да покриват дълговете си, то инвеститорите ще започнат да се безпокоят и за други страни като Бразилия например.

Ако руската икономика се окаже на ръба на пропастта, на Запад ще започнат призиви за смекчаване на санкциите. Путин отбеляза, че 300 000 работни места на германци зависят от търговията с Русия. Ангела Меркел обаче остана непреклонна. В крайна сметка Путин трябва да научи, че всяко действие има последици. Ако нахлуеш в някоя страна, световната общност ще се изправи срещу теб. Същото се отнася и за икономиката. Ако Путин бе посветил повече време на укрепване на руската икономика, отколкото на обогатяването на приятелите си, сега нямаше да бъде в толкова уязвимо положение.

*Клептокрацията в превод от гръцки е управление на крадците. Това е форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт. Политическите дейци на тази върхушка са наречени клептократи. За клептокрацията са характерни корупция, лобизъм, пране на пари и пренебрегване на дългосрочни цели.

/БТА/