Притиснат в ъгъла, Путин приема войнствено поведение

Притиснат в ъгъла от финансова криза и отказа на Запада да отмени санкциите, наложени заради конфликта в Украйна, руският президент Владимир Путин възприема войнствено поведение.

След сравнително затишие в конфликта в Източна Украйна, след като през септември бе сключено споразумение за прекратяване на огъня, сепаратистите започнаха нова офанзива. Киев твърди, че бунтовниците са подкрепяни от 9000 руски войници, пише Тимъти Херитидж от Ройтерс.

Москва отрича да е изпратила в Украйна военни и оръжия, като хвърли вината за възобновяването на насилието върху Киев и изрази съжаление за смъртта на цивилни. В същото време тя не направи нищо, за да се разграничи от каузата на бунтовниците.

Независимо дали сепаратистите действат по заповед на Москва или не, неуспехите по бойните полета за украинските правителствени сили може да дадат на Путин надежда, че ще може да преговаря от позиция на силата за конфликта.

Възможно е бившият офицер от КГБ да мисли, че няма избор - показването на какъвто и да било знак за слабост може да е политически катастрофално за него в Русия.

"Путин няма къде да отстъпи. За Путин едно отстъпване или връщане назад ще означава падане на рейтинга и нарастване на общественото недоволство", заяви Олеся Яхно, независим политически анализатор в Киев.

"Главното за Путин е, че недоволството не се засилва сред неговите поддръжници. Те искат нови териториални придобивки и всяка крачка назад ще бъде възприета от тях като поражение", коментира Яхно.

Противно на очакванията, че ще бъде укротен от икономическата криза в Русия, утежнена от санкциите и падането на цената на петрола, Путин се държи към Запада така предизвикателно, както никога досега, след като стана ясно, че последният не планира да смекчи икономическия натиск.

Съюзници казват, че тази позиция ще помогне на Путин да остане популярен въпреки прогнозите, че общественото недоволство ще нарасне с повишаването на цените по време на финансовата криза.

"Когато един руснак почувства чуждестранния натиск, той никога няма да предаде своя лидер", увери първият вицепремиер Игор Шувалов на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос миналата седмица, обещавайки, че руснаците ще "ядат по-малко храна и ще използват по-малко електричество".

Други представители на руските власти изпратиха подобни предизвикателни сигнали, омаловажавайки решението на рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс да понижи рейтинга на суверенния дълг на Русия до "боклук" (junk), като говорителят на Путин определи такива ходове като "политически мотивирани".

Добре познат модел?

Путин има и други цели в Украйна, въпреки че не е ясно колко далеч ще отиде той, за да изпълни задачата си да гарантира запазването на руското влияние в бившата съветска република и да блокира усилията на Киев да се интегрира в Европа.

Путин настоява Украйна да не се присъединява към НАТО. Друго ключово негово искане е двете източни области, които се разбунтуваха срещу управлението на прозападните лидери в Киев - Донецка и Луганска, да имат широка автономия, въпреки че според мнозина той желае те да станат независими, а не да се присъединят към Русия.

Макар че Русия отрича да е страна в конфликта, победите на бунтовниците може да отслабят лидерите в Киев и да ги принудят да направят компромиси.

"Основната причина за засилването на военните действия в Украйна е желанието на Путин да принуди Запада и Украйна да седнат на масата за преговори с Русия и бойците", каза Тарас Березовец, собственик на Berta Communications, украинска компания за стратегически консултации.

Мнозина украинци съзират в това повтарянето на един модел. След седмици на поражения сепаратистите като че ли бяха на ръба на разгрома през август, но неочаквано обърнаха хода на конфликта - благодарение на, според твърденията на Киев, навлизането на руски войски.

Москва отрича да е изпращала войници и оръжия. Киев обаче бе принуден да направи компромиси, за да предотврати по-нататъшни загуби, и се съгласи на сключеното на следващия месец споразумение за прекратяване на огъня, което намали интензивността, но не сложи край на сраженията, които вече причиниха смъртта на над 5000 души.

Този път, каза Березовец, Путин може да се опита да настоява за юридическо отделяне на Крим от Русия, след като анексира полуострова през март миналата година, и е възможно да търси начин за постигане на сделка, която да доведе до вдигане на западните санкции.

Новите военни действия са разглеждани от някои наблюдатели като част от план на Путин за създаване на "замразен" – или неразрешен - конфликт, който да гнои, като направи Украйна по-трудна за управляване и забави или блокира европейската й интеграция.

Възобновяването на сраженията освен това може да служи на целта на Путин да задълбочи икономическите проблеми на Украйна, принуждавайки Киев да увеличи военните си разходи, и тласкайки страната към фалит, насърчавайки я евентуално да направи компромиси.

Една по-амбициозна цел, която анализатори не изключват, би била да се помогне на бунтовниците да превземат повече територия и да създадат сухопътен коридор между Крим и самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР).

Въпреки че сепаратистите отричат да са отговорни за ракетна атака, при която Киев съобщи, че 30 цивилни са били убити в събота в Мариупол, пристанищният град на Азовско море е със стратегическо местоположение като врата към юга.

Марк Галеоти, специалист по Русия в Нюйоркския университет, написа в Туитър, че ако Мариупол падне в ръцете на бунтовниците, това събитие ще "внесе истинска промяна в играта", намалявайки авторитета на Киев и правейки ДНР по-жизнеспособна като "псевдодържава".
 

/БТА/