Защо САЩ не бива да помагат на Украйна в битката й с Русия

Украинската армия загуби контрол над летището в Донецк, а бунтовниците започнаха нова офанзива. Съдбата все още може да се усмихне на Киев, но докато Русия не желае да допусне поражение на сепаратистите, усилията на Украйна вероятно ще отиват на вятъра, пише Дъг Бандоу в сп. "Нюзуик".

Както вече изтъкнах в сайта Forbes.com, "само споразумение чрез преговори, колкото и да е незадоволително, предлага възможност за решаване на конфликта. Алтернативата може да е рухване на украинската държава и дългосрочна конфронтация между Запада и Русия".

Най-ревностните застъпници на Украйна застават в позата да твърдят, че всеки, който не е готов на саможертва в името на каузата на Киев, вероятно е руски агент. Има обаче много причини Вашингтон да стои настрана от тази битка.

1. Русия не е Сърбия, Ирак, Афганистан или Либия. Докато администрацията на Обама се противопоставя на предложенията за военна конфронтация с Москва, шумна група от загубили чувство за реалност войнстващи политици натискат за въоръжаване на Украйна, за приемането й в НАТО и за разполагане на американски персонал и самолети в Украйна. Подобни стъпки водят към война.

Американците са свикнали да очакват лесни победи. Русия обаче е твърде "голям залък". Москва, в частност, разполага с пълен набор от ядрени оръжия, които би могла да използва в отговор на превъзходството на (натовските) съюзници в конвенционални сили.

2. Москва има по-голям залог в Украйна, отколкото Запада. Украйна има много по-голямо значение за Москва, отколкото за Вашингтон. Затова тя ще отдели много повече ресурси и е готова да поеме много по-големи рискове, отколкото съюзниците. Правителството на Путин вече се примири с финансови загуби, икономическа изолация, човешки жертви и политическа враждебност.

3. Съюзите трябва да укрепват сигурността на САЩ, а да не бъдат форма на благотворителност за експорт.

Не можем да обвиняваме Украйна, че иска Западът да я защити. Но за съюзниците няма резон да се нагърбват с това. Включването на Украйна в НАТО драматично ще понижи сигурността на САЩ, като превърне един второстепенен конфликт, който е страничен за САЩ, във военен спор между Америка и Русия.

4. Гаранциите за сигурност и ангажиментите, поемани от Алианса, често разширяват конфликта, вместо да сдържат разпространението му.

Поддръжниците на НАТО изхождат от презумпцията, че членството (на Украйна) би възпряло Русия от предприемане на военни действия. Уви, сдържането често засича. През Първата световна война (военно-политическите) съюзи станаха трансмисионни ремъци на войната.

5. Външната политика на САЩ трябва да се базира на интересите на Америка, а не на други страни.

Най-голямата деформация на външната политика на САЩ може да се получи в резултат на етническо лобиране. Няма нищо лошо в това да изпитваш симпатия към една родина на твоите предци като Украйна. Но външната политика на САЩ трябва да се формира с оглед да носи изгода за Америка, а не за други страни.

Някои застъпници на Киев твърдят, че Украйна заслужава подкрепа така, както Франция помогна на американските колонисти да извоюват своята независимост (в края на 18 век). Но Франция се намеси в Американската революция, защото Париж смяташе, че е в интерес на Франция да отслаби Великобритания.

Въвличането във война с Москва не предлага подобни изгоди за Америка.

6. Ред е на Европа да действа.

Ако Украйна има геополитическо значение, то това е за Европа. Но повечето членки на НАТО продължават да свиват своите въоръжени сили. Време е Европа да поеме тежкото бреме на укрепването на отбранителния потенциал (на Алианса).

7. Уреждане чрез преговори е единственото разрешение.

За съжаление, по-слабите страни трябва да правят компромиси. По време на Студената война Финландия съхрани вътрешните си свободи, като възприе линия да не настройва Съветския съюз срещу себе си.

По същия начин светът днес е несправедлив към Украйна. Нейна военна победа е малко вероятна. Патовата ситуация заплашва Украйна с икономическа криза.

Съюзниците се надяват, че санкциите ще принудят Русия да отстъпи. Но Владимир Путин няма да отстъпи доброволно. Масово обществено недоволство може да доведе до народна революция.

Налагани от чужбина наказания обаче по-често довеждат до сплотяване на хората около техните правителства. По данни от миналия месец популярността на Путин е 85 процента.

Изгледите за една Ваймарска Русия трябва да накарат украинците и техните приятели на Запад да внимават какво искат.

Една Русия в криза няма да бъде демократична и отстъпчива. Москва може да каже "не". Щом е така, по-добре е сега да разберем защо, отколкото след като преминем през страданията на една продължителна Студена война.

Украинско-руският конфликт е една ненужна трагедия. Добре е, че текущата битка не застрашава много Америка. Единственият начин тя да приключи без катастрофа обаче може да дойде чрез преговори. Вместо да се държи като воюваща страна, Вашингтон следва да се фокусира върху постигането на дипломатическо решение.

-----------

Дъг Бандоу е старши сътрудник в института "Като". Тази статия се появи първо на уебсайта на института "Като".
/БТА/