В търсене на мъст: От пленник на ИД до пленник на страха

В най-върховата точка на дебненето, на лова, който ще върне свободата на Масуд Акил, той се крие на паркинг в индустриален парк в Бавария и внимателно оглежда улицата измежду колите. Отдясно той вижда хостела, в който са отседнали бежанци, отляво - магазин за обувки. На улицата - мъж на колело. Дали е терорист?

Акил се навежда напред и търси белег на челото на мъжа. "Това е копелето", мисли си той. "О, Боже, разпознавам го!", шепне си мъжът. Колоездачът кротко върти педалитe. 

За този миг Акил е чакал 7 часа пред хостела, пълен с мисли за мъст и удовлетворение от това да не бъде жертва. Докато обаче колоездачът приближава за миг Акил не е съгледвач, не е бежанец, той отново е затворник 6015 на "Ислямска държава" с предначертан път - смърт. Ислямистите го измъчвали, унижавали. Казвали му, че ще отрежат главата му. И така - 280 дни преди той да бъде освободен като част от размяна на пленници.

След това 23-годишният кюрдски журналист Масуд Акил бяга в Германия. Терорът на Сирия обаче го застига и там. Той се натъква на стар познайник - боец от редиците на ИД. И двамата - бежанци в Германия - жертва и терорист, единият в Северна Германия, другият в Южна. И двамата носят със себе си войната. Случаят им показва колко е трудно за службите да отсеят жертви и терористи.

В много случаи жертвите, като Акил, биха искали анонимност. Не и той - така мъжът демонстрира, че терористите вече нямат власт над него. Въпреки това той все още се страхува, и смята че има причини за боязън дори и в Германия. Затова той помага на германското разузнаване в подобни случаи, разказва той пред сп. "Spiegel".

Преди войната да застигне живота му Акил е живеел в Камишли, в Северна Сирия. Баща му сеел жито и имал земи, а майка му готвела обикновени манджи с яйца и домати. Прост живот, но добър. После Акил заминава за Алепо, където учи английска литература, но през 2013 г. университетът е бомбардиран и той се завръща в Камишли. Близък го урежда на работа в местната кюрдска радиостанция.

Това също не трае дълго. На 15 декември 2015 г. Акил и колегата му Фархад Хамо заминават към град Тал Алу за интервю с лидер на клан, който отбранява едни от последните села, които по онова време все още не са под контрола на ИД. Хамо карал, а Акил дремел на пасажерското място. Следващото, което Акил си спомня е как след час Хамо го буди с удар в ребрата, а срещу тях имало отряд на ИД. На 50 метра от тях стоели въоръжени мъже.

По-късно в затвора Акил преживявал този момент отново и отново. Премисля онези няколко секунди, в които той и Хамо може би са можели да обърнат колата и да избягат. Но в онзи миг се парализирали. Един от ислямистите приближил към тях и ги попитал кои са и какво правят там. А с камерите и микрофоните в багажника двамата мъже били обречени. Не можели да излъжат.

В затвора

От там нататък Акил си помислил: "Сега ще умра". Терористите искали да знаят дали той не е свързан с кюрдската милиция. Отворили лаптопа му и претърсили харддиска му. За всеки пост в Twitter удряли с дървена дъска по краката му. 154 поста. Толкова имал в Twitter тогава Акил. Вероятно винаги ще ги помни.

По-късно Акил попитал един ислямист какво ще се случи с него и Хамо. "Как какво? Ще ви отрежем главата", отвърнал ислямиста. Преместили ги на друго място, в Шадади. Хвърлили го в килия, а от ъгъла прозвучал глас: "Аз съм Нихаб". Нихаб бил от Камишли, точно като Акил. Съкилийници с една и съща съдба - да чакат смъртта всеки миг. Молели се, местили ги, разделили ги. Мръсотията била навсякъде. Насекоми снасяли яйцата си по кожата на Акил, а той се чешел до кръв. "Все едно е филм", казвал си Акил. "Трябва да го изгледам и да изчакам да свърши!"

280 дни затвор

Толкова продължил този филм на ужасите. Тогава Акил бил освободен при размяна на пленници. Върнал се при при семейство и приятели, но ИД никога не го напуснала. На улицата се обръщал да види дали терористите не са зад него. Така че решил да отпътува към една от най-сигурните страни в света. Място, където двама от братята му вече живеели - Германия.

Когато Акил и майка му преминали с влак границата между Австрия и Германия - дебатът за събитията в Кьолн от Нова година бил тъкмо в разгара си. Сексуални посегателства накараха германците, които отвориха обятията си, да се чудят дали тези новодошли искат защита... или нещо друго.

"Германия направи грешка като пусна всички тези хора", смята Акил. "Сега терористите са тук".

Акил си спомня за един от ислямистите. Мъж с белег на челото, който още в началото на 2013 г. се присъединил към ИД. Тогава пускал снимки от профила си във Facebook с автомати. Бил един от тях. Когато Акил бил отвлечен, братята му се свързали с мъжа в отчаян и напълно безполезен опит за помощ.

Сега терористът имал нов профил. И там пишело ново местожителство - град в Бавария. След като Акил видял новия профил не можел да заспи. Дошъл в Германия, за да е на сигурно място. Но сега терорът бил тук.

Така той се престрашил, събрал информацията и тръгнал с влака към полицията. Покрай него се редяли рапични поля, а в джоба му стоели доказателствата. В полицията го взели насериозно, въпреки неясните му улики. Но въпреки това проучили.

И така Акил се озовал на паркинга, следящ мъжът с колелото. Когато най-накрая го доближил го попитал дали е от Камишли, а после директно задал въпроса си: "Бил ли си член на "Ислямска държава"?".

"Глупости", отговорил мъжът и захвърлил цигара настрани. С треперещи ръце...