У-лицата: Да се спуснеш през задния прозорец в киното

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Петър и Кристина

Те влизат през задния прозорец в киното. Спускат се през комина след заснемането на напълно независимите си кино проекти – "Скок" и  "Урок". С втория започва и реализацията на тяхната трилогия, вдъхновена от истински истории, за които пишат медиите. Петър Вълчанов и Кристина Грозева работят отдавна заедно. Получават субсидия едва за "Слава", който славно представя страната ни в чужбина. Печели множество награди. Откри тазгодишното издание на Киномания, а от 2 декември може да го гледаме и в кината у нас. "В момента е модерно да се правят трилогии", отбелязва иронично Петър и добавя, че вече се подготвят да реализират следващият си филмов проект - "Бащата".

Иначе идеята да заснемат истории, за които се пише по медиите не е тяхна. Много режисьори по света са вдъхновени от подобни истории. Кристина, обаче като бивша журналистка, вижда киното във вестника. Усеща тези сюжети като част от действителността, в която живеем. Двамата с Петър попадат на три заглавия – започват с кантонера, следва учителката и последната история, която ги впечатлява е за един архитект, но тя се вплита по някакъв начин в "Слава". Във филмите си Петър и Кристина показват съвсем различна гледна точка на познатите случки, която вестниците са пропуснали.

Решават и да се срещнат с реалните прототипи на проектите си. Така се виждат с архитекта, но се оказва, че всъщност са попаднали в капана на документалистиката. "Искахме да сме коректни към историята на съответния човек, а така измислицата започваше да се подчинява на реалността", разказва Кристина.

"Чудихме се как ще приеме човекът сниманото и той без да иска се превърна в наш съдник. Все едно му нарушаваме личното пространство", допълва Петър. Така срещите им с реалните прототипи спират дотук, а техните филми надграждат познатата история като заравят буквалната действителност.

Тандемът

Кристина и Петър са тандем и в живота. Не знаят дали това е правилно. Просто е техният начин на живот. "Режисурата не е като други професии с работно време от 9 до 5, а е непрекъснат процес", обяснява Кристина. Като са заедно, могат във всяка свободна секунда да мислят над проекта, с който са се заели. Те са и сценаристи на филмите си. Често докато карат дъщеря си на училище, обсъждат идеите си.

"Скоро може и тя да се включи в развиването им и дуетът ни да стане трио", допълва режисьорката. Също така взаимно се изслушват. Ако са на различно мнение, интуитивно се усещат и който в дадения момент е по-категоричен, неговото решение надделява. И все пак двамата се доверяват един на друг. Понякога снимат и двата варианта, за да видят кой е по-успешен. Освен това при тях няма крайна несъвместимост.

"Не се е случвало аз да кажа, че нещо е "черно", а той, че е "бяло". По-скоро към бялото един от нас ще добави червено, за да се получи розово и накрая ще насложим още пластове за да нарисуваме съвършено различна картина", описва процеса Криси.

Равновесието

Двамата автори лесно могат да излязат от равновесие. Най-често това се случва, заради лъжата и лицемерието.

"Интересното е, че в творческия процес нещата, които те вадят от равновесие, стимулират въображението ти и можеш да успееш да реагираш. Дори и да не е здравословно, в киното се оказва полезно, защото така човек дава 110 процента от себе си", разяснява Петър. По-важното за тях е да се постигне равновесие в българското кино, а това според тях ще стане, ако се дава повече шанс на младите, но вече утвърдени  автори да снимат. Самите те са преминали през доста трудности преди "Слава"(та).

Въпреки успехът им на късометражния "Скок", Петър Вълчанов и Кристина Грозева така и не получават финансиране за снимките на "Урок".

"На определени кръгове от нашата гилдия не им е приятно, когато българското кино има успехи. Може да не ви се вярва, но това обърква сметките на много хора, затова и дълго време нямаше филм, който да изпъкне", разказва Петър. Режисьорът допълва, че е имало години, в които всичко – и добро, и лошо се приравнява на едно ниво, минава под общ знаменател "хубаво", а това е вредно за кинематографията ни. "Т. нар. субсидия е окупирана и трудно се допускат нови и млади автори", обяснява режисьорът. - Има хора, които се дразнят, ако някой "яде" от къшейчето, което те припознават за тяхно и не го дават. В същото време нямат амбицията да направят нещо ярко и голямо".

Затова и двамата автори искат да има повече нискобюджетните сесии. Именно с тях много хора са успели да заснемат филмите си. И да не са за 1-2 проекта, а за поне десетина. Убедени са, че по този начин ще се отсеят хората, които истински искат да се занимават с кино и са готови да започнат снимки с малко пари. 

"Нискобюджетната сесия съживи процеса, но сега пак се пускат само 1-2 филма, а може да се отдели част от тази сума за по-малки проекта. По-добре да се дадат на 10 проекта по 100-200 хиляди, отколкото на един автор - 1 милион и 200 хиляди", убедени са и двамата.

Екип

Двамата творци също така знаят как да запалят екипа, с който работят като го накарат да му е интересно. "Без пари и без приятели киното трудно ще се случи", казват те. Залагат и на един и същ екип. Работят с оператора Крум Родригес още от студентските си години. Благодарни са му, че е с тях и в "Урок", и в "Слава". "С него се работи леко, интуитивно, без излишни обяснения", казва Петър.

С Крум Родригес режисьорите нямат нужда от особена подготовка. Разбират се с половин дума. Той усеща какво да направи, тъй като ги познава и знае какво искат. "Винаги ни е "попътен", отбелязва Кристина и споделя как един път Крум е станал жертва на собствения си творчески импулс: искайки да направи дълъг кадър си посинява окото. Част от постоянния им екип още са актьорите, звукарите, осветителите, дори шофьорът. Това е така, защото те работят не с колеги, а със съмишленици.

Всички са въвлечени в процеса и не се интересуват от това да изкарат надницата си. Също така всеки от екипа става част и от филма. Почти няма човек без някаква роля. Що се отнася до звездите – Стефан Денолюбов и Маргита Гошева, във втория филм ролите им са разменени. В началото Стефан е щял да изпълни ролята на пиара, тъй като много го бива в образите на мръсници. Получило се така, че не могли да намерят кой да изпълни ролята на кантонера. Така Стефан пуска брада, правят го да изглежда по-благороден, а Маргита влиза в образа на министерския чиновник.

"Решихме, че ще му е лесно, ако го оставим пак да е гадняра. Знаехме, че това може да го изиграе и решихме да го затрудним", отбелязва Кристина. А на актьорите си двамата режисьори дават свобода. Самите те не отиват с готови идеи, които от белия лист да пренесат на екрана. Предпочитат да изграждат сцените на самия терен, да има пространство за импровизация и да се снимат нови неща. "Ако искам да цитирам написаното, става скучно. Мислим предварително сцените единствено за да можем да ги променим на терен", разказва Кристина.

"Слава" по света

Филмът не спира да пътува. Получава много награди, а вече е готов да се разпространява в няколко държави - – Италия, Испания, Щатите, Холандия, Белгия, Люксембург, Австралия, Унгария, Сърбия, Турция, Румъния, Литва... Съвсем скоро Петър се връща и от фестивал в Солун, където филмът е бил прожектиран пред препълнена зала. "Макар да са в криза, гърците ходят на кино, залите са пълни", казва той.

Режисьорът коментира изказвания на колеги, които са обяснявали, че трябва да се прави зрителско, а не фестивално кино: "А фестивалите не са ли място за събиране на много хора? Там няма ли публика?" "Подобни изказвания са напълно аматьорски", категорична е и Кристина.

"Слава" тръгна по кината у нас от 2 декември. Филмът откри и тазгодишната Киномания.