Томи Лий Джоунс и Самюел Джаксън в спор за самоубийството

В разгорещен спор за вярата, атеизма, за цената на живота и това да се простиш сам с него, ни вмъкват Самюел Джаксън и Томи Лий Джоунс в телевизионния театър "Експрес "Сънсет Лимитид". Спектакълът е от 2006 г. и премиерата му е извън Бродуей, в театър Степънулф в Чикаго.

Постановката е по текст на носителя на „Пулицър” Кормак МакКарти, чиято друга творба "Няма място за старите кучета" също е свързана с Томи Лий Джоунс. В този проект, акторьорът се изявява още като режисьор и изпълнителен продуцент.

Действието в „Експрес „Сънсет Лимитид” се ситуира в една стая, където двамата персонажи се срещат при доста драматични обстоятелства. Героят на Томи Лий е циничен университетски професор, дълбоко отвратен от хората и живота. Планът му за самоубийство е осуетен от образа на Самюел Джаксън - бивш затворник, намерил спасение в безрезервната си вяра в Исус.

Само в Dnes.bg може да видите какво разказва Самюел Джаксън за проекта, който е с премиера у нас на 24 май от 21.05 часа по HBO.

Разбрахме, че ставате част от този проект след катоТоми Лий Джоунс лично ви се е обадил и е поискал да прочетете пиесата. Толкова ли лесно се случват нещата при вас?

Не беше точно така. Той ми се обади и каза: "Виж, реших да се занимавам с един интересен проект. Историята в него е за двама мъже с коренно противоположни позиции и много бих искал ние двамата да изиграем тези персонажи. Затова ти пращам текста да го прочетеш и да ми кажеш какво мислиш". Предложението ми хареса, а и ме привлече идеята да работя с Томи Лий. Изпитвам тотален респект към неговия вкус и бях сигурен, че резултатът ще допадне и на двама ни.

С какво ви плени пиесата?

С диалога. Първото от всички предизвикателства е да го научиш. Второто предизвикателство е интелектуалното стимулиране да изпитваш отговорност към характера, който пресъздаваш. Да успяваш да държиш зрителя в напрежение през цялото време. И тъй като от 15 години не съм играл в пиеса, стигаме и до третото предизвикателство, с което исках да видя дали все още мога да си упражнявам личния "театрален" мускул.

Как се работи с Томи Лий Джоунс?

Беше по-лесно, отколкото предполагах, защото и двамата сме отворени да говорим за нещата, които ни смущават. Аз мога да разбера какво той иска да прави и какво той иска да свърши в точно определен срок. Той знае къде точно да предвижи камерата, за да даде точна съпоставка на персонажите. Да се разбере кой е с доминираща позиция и кой е хрисимия. Също така е наясно колко работа трябва да се свърши за един ден. А другото много важно условие е, да можеш и да се смееш с човека, с когото работиш.

Т.е. това, че той, освен партньор на сцената ви се пада и режисьор не ви притесни. Това не промени ли отношенията ви?

Не наистина. Отдавна съм научил, че театърът е диктатура и затова правя това, което диктаторът иска.

Каква мъдрост успяхте да отсеете от текста на Кормак Маккартни?

Постоянно имах въпроси, свързани с моя персонаж. Може да се каже, че от всяка негова дума, могат да се изведат три различни значения, а тях можех да използвам в съвсем индивидуални фрази. Така напълно промених динамиката си на изказ - това което се опитвам да кажа и да постигна. За щастие Кормак беше този, който имаше отговорите на моите въпроси.

Как знаете кое е правилното за вашия персонаж?

Винаги правя биография на моя герой, защото това ме кара да му вярвам. Важно е да чувствам неговата свобода, да знам какво образование има, какви са били родителите му, колко време е прекарал в затвора и за какво. Има ли военен опит. Просто трябва да следвам линията, която Кормак ми е подал. Няма неща, за които да не мога да говоря или неща, които аудиторията ще иска да намери в персонажа ми, а аз да не мога да ги представя. Той е част от мен, знам от къде идва, какви са целите му и на къде ще се запъти в бъдещето си.