Театрален инстинкт

Какво: Първата премиера на Театър 199 за сезона е спектакълът на Съни Сънински „Инстинкти“.

Кой: Главните роли в него са поверени на Анастасия Ингилизова и Петър Калчев, участват още Венета Христова и Искрен Петков.

Къде: Действието се развива на таван. И ако оприличим личността на къща, то точно таванът е мястото, където складираме спомени и травми и ги оставяме да хванат паяжини.

Когато се качим обаче, се оплитаме в тях.

Как: Жанрово, пиесата е между мистерия и психологически трилър, а персонажите са въплъщения на взаимоотношенията мъж-жена, пречупени през логиката на неосъзнатото.

По-точно, в рамките на три сцени се разиграват трите основни инстинкта - да задоволиш, да подчиниш и да изоставиш.

Трите главни женски персонажа се играят от Анастасия Ингилизова. Затова веднага след премиерата се срещнахме за едно бързо блиц интервю...

Казват, че първото впечатление е най-важно. Какво си помисли, когато за първи път прочете пиесата?

Много ме заинтригува текстът – напомни ми на Дейвид Линч.

В началото изобщо не можех да разбера какво става, но четях до края и знаех, че има смисъл и ще стане ясно. След края бях супердоволна.

Каква е основната тема на „Инстинкти“?

Става дума за три инстинкта, които са основата, която ни движи. Единият е да прелъстиш, другият – да изоставиш и третият – да подчиниш. Цялото мото на репетициите беше между тези три инстинкта. И между тези три инстинкта – между това да завладееш, да прелъстиш и да изоставиш – някъде там се случва любовта.

Третата ти героиня също като теб е актриса. Накрая, когато всички думи се свършват, тя започва да говори с речта на Чехов... Мислиш ли, че наистина един актьор може да полудее покрай ролята, да получи това раздвоение на личността, в което да страда от името на героя си?

Ами мисля, че да, може да полудее. Ако играеш много сериозни роли от силна драматургия, може и да е възможно.

Аз съм забелязала за себе си, а и приятелите ми го забелязват, че без да искам, когато репетирам нещо, поемам тази енергия на този човек, когото играя. Случва се да започна да се държа като него и в живота.

Тоест може да говориш, да мислиш или да действаш като него и отгоре на всичко да мислиш, че това си ти, че това е реално. Аз за себе си съм го забелязала.

Кой е най-близкият до теб герой? Коя роля те е довела до това състояние?

Не знам. Напоследък ролите, в които се опитвам да се превъплътя, са много близо до мен. В някои от тях това, което се случва на героините, паралелно ми се случва и на мен. В последните представления преди „Инстинкти“ горе-долу така стоят нещата.

Не знам за „Нора“, но в „Чайка“ беше наистина блестяща – в очите ти там имаше толкова истинска тъга, че те следих през цялото време...

Да, макар че не ми се случваше същото буквално в живота, много дълбоко я усетих тази роля.

Болката беше останала като сетивност в мен и се възвърна, когато репетирах Маша.

Но то и професорът (Крикор Азарян – бел.ред.) е голям – той ни водеше така – не да играеш роля, а да си ти самият в тези обстоятелства.

Беше ни казал: "Аз съм ви разпределил така, че във всеки от вас да има по малко от героя". А той на мен ми е и учител – дори нищо да не му споделя за личния си живот, вижда всичко в очите ми.

Не че нещо съм крила – в Маша бях изключително открита и провокирах до дупка емоционалната си памет.

Докато „Нора“ със Стоян Радев като репетирах - ей там ми се случваше наистина същото. И с мен, и с Камен Донев. Личните ни животи все едно бяха пиесата. И беше брутално – страх те е да се разкриеш – чудиш се как да ги кажеш тези думи, защото все едно казваш себе си, а то е текст.

Просто в този момент ти и героят ти говорите един и също – много е разголващо и страшно – да имате обща истина.

Какво ти предстои този сезон?

След Нова година – руска пиеса в Армията с Ники Ламбрев. След това с Иван Бърнев ще снимаме 15-минутен филм с режисьор Надежда Косева. 

"Инстинкти" е в Театър 199 от 19.30 часа на 27 ноември, 06 декември и 26 декември.