За комунизма от първо лице в "Червеният терор без маска"

Спомени на комунистически функционер и жертва на режима излизат в изследването "Червеният терор без маска" от Петър Богданов и Христо Христов

Изданието съдържа свидетелство от първо лице за терора и насилието, чрез които БКП е управлявала България след 9 септември 1944 г.

Повечето свидетелства на съвременници на тоталитарната система в България от периода след края на Втората световна война  се появяват едва след нейния крах, когато страхът от нови репресии върху самите жертви или техните близки постепенно изчезва. Малцина са тези, осмелили се да запишат своите спомени по време на самия режим, а на пръстите на едната ръка се броят авторите, които, преди да бъдат хвърлени в месомелачката на насилието на комунистическата партия, са нейни верни кадри.

Три десетилетия след краха на комунистическия режим в България на пазара се появява мащабното издание "Червеният терор без маска". То съдържа както разтърсващия  мемоар "Две смърти няма, а без една не може" на Стефан Богданов –  бивш комунистически функционер, превърнал се в жертва на режима, така и допълнителни текстове на сина му Петър Богданов и изследователя Христо Христов.

Обстойното изследване не само не позволява да падне завесата пред престъпленията, извършени над българския народ от Българската комунистическа партия и Държавна сигурност, но и разкрива механизма на държавния тероризъм в периода 1944–1989 г. през погледа на човек, преживял по време на комунистическия режим удивителна метаморфоза: от фанатизиран комунист и съветски агент, през член на престъпния апарат на ДС, а след това „враг с партиен билет“, измъчван и осъден като политически затворник от собстве¬ната му партия, до инакомислещ и противник на режима.

През призмата на личната семейна драма и спомените "Две смърти няма, а без една не може", са разкрити нелегалната дейност на съветското военно разузнаване в България преди 9 септември 1944 г. и целите и задачите на агентурната мрежа, която Богданов създава по указания на руснаците;  репресивния характер на диктатурата на БКП след Деветосептемврийския преврат; огромната зависимост на компартията от Кремъл при съветизацията на страната;  пълната подчиненост на ръководството на МВР–ДС на Берия и съветските сътрудници на НКВД;  поръчковите съдебни процеси, чрез които комунистическият режим се разправя с политическата опозиция и с различни противници в обществото като пасторите на евангелистката църква и др.; зловещите нечовешки и садистични методи за изтезания, из¬ползвани от ДС за изтръгване на показания от "враговете" на партията, включително и партийни члено¬ве, по време на водените срещу тях следствия, сравними със средновековната инквизиция.

Написани в различни периоди, тези спомени са потвърждение от първа ръка за терора и насилието, чрез които БКП е управлявала България.

Настоящото издание съдържа и щателни редакторски бележки, дело на изследователя Христо Христов, а също и свидетелствата за преживяното от Петър Богданов –син на Стефан Богданов, който през 1973 г. става политически емигрант, след като бяга от ГДР, където следва инженерство, в Западен Берлин, за да започне нов живот в свободния свят. Те не само разкриват истинската трагедия на семейство с фанатизирани комунистически родители, но и пораженията, които нанася репресията на всички негови членове.

"Червеният терор без маска" не е "връщане назад в историята, а разказ от съвременници", който хвърля светлина по различен начин върху един от най-тъмните периоди в новата българска история, вплел в мрежите си и палачи, и жертви.

"Чувствувам, че целия си съзнателен живот – от детството до старостта си, съм жертвувал за една порочна идеология, която противоречи в практиката си на основните права на човека и на свободния дух в човешкото общество. Тя винаги е маскирана с демократични фрази, но по същество е едно брутално насилие върху човешката личност и световния прогрес. Или както заключава едно вицово определение на социализма – това е победа на „прогресивните сили“ над здравия разум..."
Стефан Богданов, 1986 г.