„Опиянението на ДиКиро”

Подборът на платната в изложбата разкрива общото между двата екзотични града - Истанбул и Пловдив, и напомня за прехвърлени мостове между тях някъде назад във времето на византийския блясък и ориенталската разточителност.

Серията пейзажи от Истанбул и Пловдив (родният град и градът, който оформя и приема като втори роден град Димитър Киров) разкриват художника като един истински последовател и почитател на романтичния дух от XIX в.

Според проф. Аксиния Джурова: „Преплитането на различни култури, цивилизации, обичаи, музика, бит и ритуали в двата града от платната на Д. Киров им придават особена атмосфера на близост, вероятно поради умението на художника да улови именно местата и спомените, които носят духа на съответния град.

Истанбул е видян по-скоро в своята космополитност (с невероятните изригвания на огнения червен цвят) като врата към Азия и Европа , а Пловдив – като полиетничен, мултиконфесионален, търговски и художествен център на Балканит...

Пейзажите му са облени със снопове светлина, отличават се със свобода и третиране на цвета – от огнено червените отблясъци на Истанбул до кървавите залези на Пловдивските тепета, от византийско (турско) синьото на морската вода до индигово сините залези на знойните пловдивски вечери, от златоносните жълти снопи светлина до ярко – зелените петна...

Усещането за експресивност на цвета, крайната освободеност на четката в последните платна от любимите градове – Истанбул и Пловдив, нежните извивки в движенията на танцуващата Ро, въплътила се и в образите на иконите, знойният юг, говорещ от всяко платно, натрупването на културни пластове, превръща себепознанието на Димитър Киров в опияняващ художествен акт, който малцина са постигнали.”