Те изрисуваха Паметника на Съветската армия, сега поправят пейки!

Българите, превърнали паметника на Съветската армия в Супермен, Дядо Коледа, човечето от Макдоналдс са били тогава ученици, малко преди да кандидатстват в университета.

"Ние се познавахме от гимназиите и бяхме приятели. Учехме в училища за изкуства", уточнява един от групата пред "24 часа." Постепенно привличат последователи и привърженици и стават повече. Присъединяват се към тях хора с различни специалности и професии. В редиците им имало администратор, поддържащ сайтове, човек, който прекарва интернет и кабелна, философ, актьори, режисьори, журналисти, дори главен готвач.

"Аз бях завършил, а другите бяха в XII клас и тъкмо завършваха. Говорехме си за това, че сме в много приятен период, в който никой не те притиска да работиш и трябва да си избереш посока.Тъй като всички сме артисти, решихме да направим нещо, докато имаме време. И искахме да е такова, което да е впечатляващо, ако е на някаква социална тема", разказва единият от групата.

Началото идва през януари 2011 г. Правят камилите зад Паметника на Съветската армия със знамената на Израел и Палестина по повод конфликта там. През юни същата година боядисват и самия паметник, като всеки от войниците се превръща в анимационен герой, а мотото е: "В крак с времето".

По думите им, паметникът е замислен преди камилите, но им е трябвало повече смелост. Първо са мислили да боядисат войника на върха като Супермен, но се отказват, защото е прекалено голям и към онзи момент не са имали възможността да го направят.

Последвалите реакции са на двата полюса. Едни много харесват идеята, други - категорично я отричат. CNN излъчи репортаж, а същата година темата за изпит по журналистика в Софийския университет бе "Героите на нашето време". Този акт се превръща в най-известния, излязъл от България в сферата на изкуството. Огромното внимание е предизвикало и стрес в групта.

"Получи се разединяване и с някои от хората не си говорим вече. Не сме се и виждали. Но не точно от тогава, а от следващите два проекта", разказват арститите. За някои от тях паметникът е много успешен. 6 месеца са обсъждали инициативата и са били подготвени за негативни реакции. Все пак, когато се случва толкова успешно, идва и трудността при следващите им проекти да се следват идеите на някого. Това е и причината година по Паметника да не направят нищо.

Все пак правят още един известен проект - беседката на ул. "Ангел Кънчев и "Патриарх Евтимий" в столицата. След това вече не работят в същия състав. През годините най-младият участник е бил на 16 години, а най-възрастният - на 35. Повечето са художници. Сега групата ремонтира доброволно и безвъзмездно пейки и паркове. Обикалят с кола и като видят нещо счупено, го оправят и си заминават.

"Най-вероятно това щеше да е нещото, ако не ни бяха хванали, след като боядисахме паметника. Но това не е идеята ни. Когато направихме паметника, го харесаха интелигентните, тези, които го разбират и знаят какво се случва по света. Но хората в "Люлин", "Надежда", "Младост", повечето хора в страната не го разбират, странно им е, не биха разбрали защо е толкова известно. И причината, поради която правим пейки, е за да стигнем до тях. Това е езикът, който те разбират.

По този начин всеки ден се срещаме с тях и една от целите ни е да сме здраво стъпилина земята тук, в България. Да знаем каква ереалността. Примерно днес, докато оправяхме пейки, някакви деца ни помахаха и казаха: "Благодарим ви, че поправихте пейките", една баба ни каза: "Страхотни сте, кажете какво да ви взема - сладолед или бира?" и ни донесе по един сладолед. Така имаме контакт с реалните хора, които ако правим само световни неща, не бихме срещнали. И проектите няма да са толкова силни, ако не познаваме тези хора. Шансът, ако направим още веднъж нещо като Паметника на Съветската армия, този път хората в "Люлин", които иначе биха го осъдили, ще кажат: "А това са хората, които оправиха пейките в квартала!"

За артистите хората в "Люлин" са толкова важни, колкото тези в центъра". Инициативите им само до този момент са около 200, но признават, че не всички са толкова успешни и известни. Не винаги улучват правилно темата. Опитват да поправят по 10 пейки на ден. Минимумът им е 5. В редки случаи като вали или времето е лошо, може да са по-малко. Избират местата, които ще поправят спонтанно.

"Идеята ни е, ако някъде са счупени нарочно ( а на повечето места не е така - повечето са изгнили от времето и са се счупили), да ги поправим нарочно. Минава някой и напълно произволно чупи пейка, ние искаме напълно произволно да я поправим. Замисълът ни е, че злото, лошите хора, са успешни заради това, че не им пука и на моменти правят нещата, без да ги планират. Но доброто също може да работи толкова успешно, ако не му пука", обясняват от Destructive Creation.

Групата се вдъхновява от Кристо, който е реализирал толкова успешни проекти по света. "Той 28 години се е борил за разрешение да опакова Райхстага, 15 години за Портите в Ню Йорк, Плаващите кейове е проекто то 70-те или 80-те години - нещата му се получават до голяма степен, защото не се отказва. Искаме това, което правим да е вдъхновяващо за хората - за това и искаме да стигнем до хората от кварталите, които не се интересуват от изкуство", разказват артистите.