Павел Веснаков: Не си представям културата да оцелява само онлайн

Павел Веснаков. Снимка: София Филм Фест

6 / 6

Историята разказва режисьорът Павел Веснаков в пълнометражния си дебют "Уроци по немски", който е част от международния конкурс на 25-ото издание на София Филм Фест и може да гледаме на 13 март от 20.30 часа в кино "Люмиер".

Първоначалното заглавие на филма е "Спасителят в прахта". Ясно е, че за 5-6 години от старта на проекта идеята ви е претърпяла промени. Как стигнахте до "Уроци по немски"?

Още преди да започнем снимки изпитвах колебания относно заглавието, но от суеверие си го оставих. Докато монтирах, почуствах, че името е това. Стана импулсивно, интуитивно. Не беше предварително написано, но усетих, че стои като рамка на филма.  Измислихме заглавието в последния момент, може би няколко  седмици преди да финализираме работата по филма.

Вашият главен герой иска да избяга от живота си у нас чак в Германия. Непрестанното учене на немски се свежда обаче предимно до дните от седмицата, сякаш акцентирате върху монотонността във всекидневието му.

Наблегнахме именно върху тази монотоност. Целият живот на героя, който води е такъв, а той хем се опитва да избяга от него, давайки си сметка, че това е нещо пагубно, хем изпитва страх от това, което предстои. Познатият му живот го кара да се чувства сигурен, усеща го като щит, но от друга страна той се опитва да преодолее страховете си, почвайки от срещата с близките. А това е нещо много страшно в моето съзнание. Казвам го в най-хубавия смисъл, защото ако обичаш някой човек, е много трудно да говориш с него толкова открито, да споделяш слабости, да се разкриваш

Разговорът с неговата приятелка беше особено показателен за нас като общност. Двамата кроят планове за чужбина, където да могат да работят и живеят заедно, сякаш не могат да правят същото и тук. Като че ли вярваме, че сменяйки средата, ще решим проблемите си.

Това е характерна черта, много от нас търсят решаване на проблемите извън себе си. Докато разказвахме тази история, си говорихме, че трябва да се фокусираме върху нас самите. Да се погледнем и да поставим себе си като първоизточник на всичко лошо, което ни се случва, за да може евентуално да му повлияем по някакъв положителен начин. Това е много романтично на приказки и много трудно да се случи в действителност. Главният герой преминава именно през този процес, а самият Юли започна да го осмисля, осъзнава по време на снимките. На моменти имах чувството, че докато снимаме сцените,  той наистина толкова беше влязъл в образа, че му беше неудобно да разговаря с другите. Много странно преживяване, беше истинско потапяне.

Неслучайно печели и наградата за най-добър актьор на международния фестивал в Кайро. Главният герой във филма ви иска да избяга от България. Вие изкушавали ли сте се от подобна мисъл?

Доста дълго съм се колебал през годините, мислил съм в тази насока. Имаше перфектен момент за мен през 2014 г., когато спечелихме една много голяма награда с филма "Чест". във френския град Клермон-Феран.

Работите в киното, но и в телевизията ( режисьор сте на "Дяволското гърло", "Откраднат живот"). Законът на киното прие в последния момент една спорна поправка, която като че ли изправи заетите в киното и телевизията един срещу друг. Като човек, който сте от двете страни, как бихте коментирали ситуацията?

Аз съм от двете страни на барикадата, рядко изключение, няма много такива примери. За мен двете части на закона, които са в конфликт са съвместими. Те не се самоизключват. Искрено се надявам законът да създаде повече възможности да се правят повече филми, да се снимат и сериали. Колкото повече продукции се произвеждат, толкова по-голям става шансът сред тях да има по-качествени произведения.

Филмът ви има интересна съдба. Перипетиите около създаването му започва след като кандидатствате за субсидии за пълнометражен дебют, но заради неточно тълкуване, проектът е отхвърлен, тъй като вече имате опит в късометражното кино. Вашият казус решен ли е в новия закон?

Казусът, заради който не снимах преди 6 години вече е изчистен. Вече дефиницията за дебют е ясно изявена.  Ако това звучеше така и преди  пет-шест години, аз бих могъл да снимам филма си още тогава.

Филмът започва трудно, а се появява по време на пандемия Как ви се отразява това?

За жалост, много негативно, защото фестивалите са поставени в изключително критично положение. Изобщо цялата филмова индустрия на европейската сцена е поставено на кръстопът. Не се знае дали ще се възстанови, как ще продължат нещата. Това е  пореден малшанс с този филм, но след толкова много перипетии се опитвам да ги приемам с усмивка, да гледам позитивно.

Може ли да се каже, че новите платформи, на които могат да се гледат филми са не само измъкване в настоящата ситуация на пандемия, но и бъдещето? Ще изчезне ли киното по начина, по който го познаваме? Има и положителен аспект, ако имаме възможност например да гледаме Берлинале  в България или София Филм Фест от всички краища на страната?

Със сигурност  това е бъдещето и напълно ги подкрепям появата им. Не съм против технологиите, които дават достъп на всеки до изкуството, но все пак ми се иска преди да бъде качен даден филм в подобни платформи, филмът да има елитарен живот в кината, в залите, които са културни пространства, създадени за среща с публиката. Не мога да си представя как културата ще продължи да живее единствено онлайн. Иска ми се да има физическа форма, материално проявление в културата.

Както и в другите ви филми, така и тук наблюдавате персонажите, но не давате присъди.

Не бих си позволил да съдя някого. Не давам акъл на хората какво да мислят и какво да правят. Ценя, обаче онези, които са искрени и си споделят мнението. Нашето общество никога няма да преодолее нюанса на "черно-бялото", защото в България живеем много малко като брой хора и трудно може да се говори за индустрия в различните отрасли. Всеки се познава с другия и си мисли, че всичко започва от него.  Всеки поставя себе си пред другите, нямаме колективен устрем към нещо, както е в румънското кино. Ето, че в рамките на осем години румънски филм за трети път печели "Златна мечка". И това е трети различен режисьор, който го прави. Струва ми се, че ние много трудно бихме съпреживели такова нещо, защото за да се случи такъв успех, човек не трябва да прави нещо сам. Има и такива изключения, но са малко. Тук няма натрупвания. Традициите липсват в България – да си част от тези традиции, от определени течения, от посоката на определени автори. Аз имам учители естествено. Един от тях е Георги Дюлгеров. Харесвам филмите на Людмил Кирков. Има много добри български режисьори, , но нямаме усещане за общност. И сме оставени да се оправяме сами за себе си. Има много добри български филми като тези на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, Камен Калев, Илиян Метев, Ралица Петрова, Милко Лазаров, има качествени хубави български филми, но ми се иска да са повече.