Двете столици на Судан – два различни свята

Когато Северен и Южен Судан се обособят в отделни държави на 9 юли, техните столици вече ще са като два различни свята, пише Ройтерс.

Тази на Севера, Хартум, се чувства сигурна и подредена, но е разкъсвана от страх за това какво ще стане, след като добиващият петрол Юг се отцепи. На около 1200 км оттам в процъфтяващия южен град Джуба царят беззаконие и хаос, но жителите му са изпълнени с оптимизъм за бъдещето си.

Големите разлики между относително развития Север – поне що се отнася до градовете му – и бедния Юг бяха една от неправдите, които тласнаха южните бунтовници към продължила десетилетия гражданска война срещу Хартум.

Прашните улици на Джуба, за разлика от осемлентовите, построени от китайци магистрали на Хартум, подчертават дългия път, който Югът трябва да измине в усилията си да изгради по същество една нация от нулата.

Южняците избраха да се отделят на проведения през януари референдум – обещание, залегнало в мирното споразумение от 2005 г., което сложи край на гражданската война между Севера и Юга.

Сега на зле организираните бивши бунтовници е поверено поддържането на реда в Юга, който е голям приблизително колкото Франция. Малцина са преминали каквото и да е полицейско обучение, а недостигът на силни институции означава, че държавните разпоредби свършват там, където започва дулото на оръжието.

"Какво правите? Полунощ минава – сега е нашето време. Само бандитите са навън по това време, ти бандит ли си?", извиква войник, издърпвайки ключа от мотора на репортер на Ройтерс миналата седмица. Слухове за далеч по-лошо отношение, на което са жертва местните хора, са често срещано явление.

Новите полицейски униформи и автомобили създават привидно впечатление, че силите на реда следят за неговото спазване, но на бъдещата страна все още й липсват ясни закони. Журналистите например често са тормозени, докато чакат отдавна обещания законопроект за медиите.

Законодателният вакуум благоприятства една хедонистична атмосфера, което е нещо немислимо в Хартум. На юг автомобили летят по черните пътища без каквито и да е притеснения за ограниченията на скоростта, а жителите на града пият на показ кенийска бира в кафенетата.

На север дори и водните помпи, които клокочеха в крайпътните кафенета, бяха забранени тази година. Пиенето на чай с много захар е в общи линии най-големият порок, който е допустим на публични места.

Мнозина северняци са неспокойни заради вездесъщата тайна полиция и отказват да говорят за политика по телефона. За разлика от локализирания хаос на юг, страховете на север се коренят в популярни конспирации за концентриране на властта в тайни ръце.

Обиколка по изпълнените с дупки улици и кални алеи на Джуба показва колко много още има за вършене в страната, която ще се нареди сред най-слаборазвитите в света.

Не са много сградите, които са по-високи от два етажа в хаотичния град, който явно се разраства, тъй като стотици хиляди южняци се завръщат от Севера и от чужбина.

Доста хотели използват палатки или панелни конструкции, вместо да инвестират в постоянни сгради. Обитателите наричат това "най-голямото село в света" - някои предано, а други с ирония.

Над строителството няма никакъв контрол. Огромни, необозначени дупки се изкопават на централни улици, а после биват изоставени.

Правителствените заседания често са прекъсвани заради спирания на тока. Ненадеждни дизелови генератори захранват града поради липсата на каквато и да е национална електрическа мрежа.

Мнозина лидери на Юга имат по два-три номера заради ненадеждните мрежи за мобилни телефони.

Подобни предизвикателства карат мнозина в Хартум да гледат на Юга като на занемарено място с единствено преимущество - относителната свобода. "В Джуба можеш да пиеш бира, но това е всичко", казва суданец от Севера.

Разположен на мястото, където се сливат реките Сини Нил и Бели Нил, в Хартум все още има множество черни пътища и хаотичен трафик, но в по-голямата му част светофарите работят и шофьорите се съобразяват с тях.

Няколко стеснително модерни небостъргача от стъкло и стомана и смесица от сгради от ерата на британския колониализъм, разположени по поречието на Нил, в които сега се помещават министерства и музеи, придават на града атмосфера на история и благосъстояние, които липсват в Джуба.

Извън мрежовидното оформление на центъра на града – смята се, че бившите британски колониални господари са го моделирали така, че да наподобява "Юниън Джек" /националния флаг на Великобритания - бел. ред./ - са изникнали множество скъпи ресторанти и кафенета, посещавани от заможни суданци и чуждестранни работници.

ИДЕНТИЧНОСТ

Двете столици често са отличавани една от друга по техния "арабски" и "африкански" облик, но подобни обобщения пренебрегват сложността и пъстротата на двете столици.

Под повърхността съществуват множество прилики, които навеждат на мисълта, че до някаква степен те ще останат социално и икономически свързани, дори и след като разделянето бъде обявено официално.

И двата града са относително нови, създадени като места за военни гарнизони и търговски пунктове от нахлулата през 19 век турско-египетска армия. И в двете арабският е езикът, който обединява космополитното многообразие от племена и етнически групи.

Петролът е основната движеща сила и за двете икономики, а индустриите на Северен и на Южен Судан са дълбоко свързани една с друга. Повечето от петролни полета са на юг, но почти всички пристанища, рафинерии и тръбопроводи са на север.

И двете са изправени пред често срещани оплаквания от корупция. Медиите на север започнаха все по-остро да критикуват рутинния характер на корупцията след антиправителствените въстания в съседните северноафрикански страни.

В Джуба равнището на корупцията се увеличи, след като милициите поеха управлението, разполагайки с почти два милиарда долара годишно.

Около новата главна улица на града са изникнали внушителни сгради, които на пръв поглед създават впечатление, че това са министерствата на Юга. Всъщност те са домовете на министрите, мнозина от които профучават по пътя с новите си джипове.

Местните ругаят колите, докато те профучават по "неофициалния правителствен коридор" през центъра на Джуба.

(БТА)