Максимата "Лош закон, но закон" е неуместна, когато той е писан като "сглобка"

"Нито една повече!". След седмица протести парламентът кандиса да се върне само за ден от плажа  и да гласува най-несмислените поправки, които някога са правени в българските закони.

Няма да повтарям всички шеги, които се изляха в социалните мрежи за подписването на договор за интимна връзка от 59 дни, за това как тя трябва се доказва с първото селфи, или с това да се подпишат двама комшии като свидетели.  И всички други шеги и закачки, които се стовариха върху депутатите, писали законови текстове "на коляно", за да удовлетворят желанието на протестиращите за бързи законови промени в НК и Закона за защита от домашно насилие само заради един казус - този на Дебора. Безспорно - потресаващ, рязано с макетен нож момиче, но все още неприключил в съда.

Законовите текстове, които депутатите сътвориха след това, само и само бързо да реагират на натиска на тълпата, със сигурност ще объркат полиция, съд, прокуратура и най-вече самите потърпевши, които трябва да подават жалби за домашно насилие. Защото приличат на написани от завършили правосъден ПУЦ юристи, а не изключвам  авторите на тези текстове да са точно такива.

И защото, въпреки че в никакъв случай не подкрепям нецензурното изказване на Вежди Рашидов, което коства оставката му, всъщност начинът, по който поправките са написани, ще ползва най-често определени жени, които искат да натопят някого за подобно нещо. Истинските жертви на домашно насилие най-често ще остават извън борда, защото за доказването на 60-дневна интимна връзка трябва да събират неясно какви документи - може би селфита в инстаграм, може би касови бележки за презервативи? Ще трябва да доказват сексуални отношения - с видео ли?

След като никой от тях не е очаквал да се окаже жертва на насилие, те ще се окажат в още по-тежко положение за доказването му, отколкото бяха преди. Едва ли жена, току-що пребита и в положение да се спасява от насилника на всяка цена и да бъде изолирана от него, ще може да събира доказателства за връзката си. Излиза, че целият перфектен уж текст, който трябваше да успокои нацията по отношение "да няма втора като Дебора", в този вид ще проработи така, че много жени няма да смеят и да се оплачат. Особено ако са притиснати от финансови или битови отношения с човека, който всеки ден ги пребива от бой. Или трябва да докажат интимната връзка със снимки от синините? Като илюстрация си спомням един виц, в който заекът трябвало да доказва как вълкът го насилва всеки ден, като си води записки, за да го съди накрая. И на финала казал "То с другото свикнах, ама много бумащина".

Да не говорим какви доказателства трябва да съберат полицията и прокуратурата, за да се стигне до заповед за закрила от домашно насилие. Не искам да съм на мястото на полицай, който трябва да пита "Ама той на 60-тия ден ли Ви преби? Може ли да погледнете календара? Няма ли някой, който да потвърди?" И това за едни от най-стигматизиращите неща в обществото, които много от жените, и почти никой мъж, не искат да споделят. Защото за мъжете, пострадали от насилие, все още почти не се говори.

Отделно остава всъщност най-важният въпрос - на кои точно хора делегираме права да пишат законите ни? Кого избираме да гарантира правата ни чрез текстове, които уж трябва да гарантират справедливост? Наказателният ни кодекс отдавна е в кръпки точно поради факта, че в отделни парламенти са се появили юристи от тази или онази партия, които са лобирали за дадена поправка и на практика в него наказанията са несъизмерими с реалното престъпление. Които са яхнали гребена на този или онзи протест и благодарение на него са натворили в НК дивотии, чиито правни последствия ще се влачат с години, докато някой прецедент като Дебора не покаже колко гнило е правораздаването ни.

Но си спомням, че по времето, когато в НС се дискутираше отмяната на смъртното наказание и замяната му с доживотен затвор, в правната комисия се изслушваха юристи от всички сфери. Експерти, които бяха проучили правна практика по темата в чужбина. Дебатите текоха с месеци. Никой не си позволи поправки "на коляно", което се случва в момента. Никой не си позволи да омаловажи темата, за да отиде по-бързо на плажа, или да се огъне под исканията на протестиращи, все едно справедливи или не. Защото исканията днес може да са справедливи и да ги приемеш. Но утре може да не са, а навикът да приемаш поправки под техния натиск, може да се превърне в правен прецедент, както напоследък става.

В една от последните си книги бившият главен прокурор проф. Борис Велчев пише:

“Правото става все по-недостъпно за гражданите, отдалечава се от своите адресати, превръща се в отчуждена от обществото система от самоцелни норми. Тълкувателните актове на върховните съдилища показват, че често пъти правото е неясно и за съдиите. Противоречивата съдебна практика налага изясняване на съдържанието на очевидно неясни правни норми – неясни на най-добрите професионалисти в правото – съдиите. В резултат от тълкуването, разпоредбите може би стават ясни за съдиите, но със сигурност това не важи за гражданите.

Противоречиво право, което е ясно единствено на органите на съдебната власт и адвокатите, а не и на тези, които трябва да го спазват, престава да бъде право. То се превръща в затворено знание, достъпно за елитен клуб от юристи.”

Може би проблемът на нашето право напоследък е, че клубът от юристи, които пишат законите ни, дори не е и елитен. А и юристите, които ще се налага да го тълкуват, май вече не са в този клуб, защото подобни текстове предлагат само профанно тълкование. И показват, че буквата на закона наистина е на светлинни години от правосъдието, а съдиите отдавна следват нея, вместо справедливостта. Че думата "справедливост" може би дори е изтрита от правосъдните ни документи. И че вероятно максимата "Лош закон, но закон" /тоест трябва всички да го спазват/ е неуместна, когато той е писан като "сглобка" с цел всички коалиционни партньори да са доволни, а не да пази гражданите.

В книгата на Велчев се казва и друго:

“ Бедността и социалната изолация в гетата водят до израстването на младежи без минимална култура и грамотност и на практика отсъстващо правосъзнание. С лекота и все по-често се извършват зверски престъпления. Убеден съм, че ако този процес не бъде спрян, след време ще трябва да преоценим и самото понятие за невменяемост, защото хиляди, иначе психически напълно здрави млади хора просто няма да имат нужния капацитет да разбират значението на постъпките си. Или откровено казано – да отличават добро от зло”.

Това наистина ще е трагедията на обществото ни, съгласна съм. И тя дори вече е факт.

Но още по-трагично е, че хора, завършили юридическия ПУЦ, пишат закони, очевидно без да владеят четенето, камо ли писането с разбиране, с които прекрояват съдбата на десетки други. И без, както той казва, да различават добро и зло, защото в "пералнята" на сглобките такива понятия няма.

Но те едва ли знаят, че става дума за човешки съдби, защото са отвъд тази граници и не им пука. Според тях става дума за рейтинг или за "едни пари". Което ще улесни хората от гетата да престъпват закони, защото те и без това не са направени за тях. Ще улесни юристите да не ги тълкуват правилно. Полицията - да не събира улики. И може би в крайна сметка ще улесни корупцията - защото всяко неясно тълкувание в един законов текст може да породи корупция.

А лично мен ме е страх, че депутатите ги чака и Конституция.