Тъмното и непознато лице на WWF

Логото е познато по цял свят и буди най-голямо доверие - мечето панда в емблемата на WWF. Но това е само лицето. Или по-точно едно от лицата на екологичната организация. Защото тя си има и друго - тъмно, непознато, пише Дойче веле.

Световни концерни като "Кока Кола" и "Шел" се надпреварват да поставят върху продуктите си симпатичното мече панда от известното лого на екологичната организация Световен фонд за дивата природа (WWF). Срещу това те се задължават да гарантират, че продукцията им е "устойчива" и щадяща природните ресурси. Задължават се също така да си платят за използването на запазената марка WWF. При това доста щедро.

Най-голямата в света екологична организация - с годишни постъпления от дарения в размер на 500 млн. евро - вижда огромен смисъл в това да си сътрудничи с големите световни компании. Проектът й "зелена икономика" цели постигането на по-висок икономически растеж и по-голямо потребление, но без това да води до намаляване на природните ресурси.

Черната книга

Как точно функционира кръстоската "панда + печалба" и какви тъмни сделки се крият зад глобалния знак "екологично чисто" научаваме от една книга, която излезе току-що на германския пазар - под заглавието "WWF: черна книга". В нея авторът Вилфрид Хуисман представя факти, които сериозно подкопават доброто име на екологичната организация.

Свидетелствата си той е събирал по време на свои пътувания до Индия, Индонезия и Аржентина. Така например широко рекламираната кампания в защита на застрашените видове животни се оказва доста съмнително начинание.

В Индия авторът е разговарял с експерти, които напълно оборват тезата за смисъла от кампанията в защита на тигрите. Точно обратното дори - експертите се кълнат, че вредите са много повече от ползите. Щедрите дарения влизали в джобовете на местни активисти, масово се евакуирали местни жители против волята им, включително със силови методи, и само малцина от тях оставали в новите национални паркове, където ставали основно сервитьори. Така от повелители на джунглата тези хора се превръщат в обслужващ персонал на екотуризма, пише авторът.

В комбина с големите "акули"

И още един пример: Откакто европейците откриха палмовото масло като екологично чисто гориво, в Индонезия например масово се унищожават тропически гори - за да има място за промишлените монокултури. Срещу обещанието да запази малка площ девствена гора американският енергиен концерн Wilmar се е сдобил с престижния сертификат за устойчивост на WWF, твърди Хуисман. В Аржентина пък повече от половината обработваема земеделска площ се използва за производство на биогорива от соя. Соевите пустини, както ги нарича авторът, унищожават биологичното разнообразие и прогонват малките земеделски производители към гетата на големите градове.

Книгата на Вилфрид Хуисман ни отваря очите за тъмните страни на WWF. Четивото е свидетелство за задкулисните далавери на една влиятелна политическа сила, която в комбина с големите "акули" от аграрния сектор се държи като колонизатор спрямо местното население. След прочита на тази книга няма как да не си променим мнението за сладката панда на WWF, четем в рецензията на в. "Ди Велт" за книгата на Вилфрид Хуисман.