Убива ли евтиният петрол планетата?

Понижаването с близо 50% на цената на петрола в средата на миналата година беше приветствано като “светъл лъч” от редица държави-вносители, много от които веднага изнесоха прогнози за ръст в БВП. Що се отнася до околната среда – и благоденствието на човечеството в по-дългосрочен план – прогнозите са далеч по-мрачни и неясни, посочва СиЕнЕн.

Според различни световни организации изгарянето на петрол е причина за 1/5 от общото количество парникови газове, изпускани в атмосферата. От друга страна на локално ниво добивът на черното злато води до сериозно замърсяване на водата и въздуха.

Финансовият гигант Citigroup прогнозира, че цената на барел петрол може да падне до 20 долара и връщането до границата от 100 долара е твърде слабо вероятно. Това може да се счита за катастрофална новина за планетата. Най-малкото евтиният петрол ще бъде предпочитаното гориво за повечето хора и така усилията за еко транспорт ще получат сериозен удар. А емисиите вредни газове ще се покачат драстично.

Експерти често посочват, че високите цени на петрола в последното десетилетие са били катализатор за енергийна революция, давайки сериозен стимул за инвестиции в ел. коли, зелена енергия и нови технологии за редуциране на вредните емисии газове.

Но в същото време бяха разработени алтернативни източници на енергия и цената на петрола естествено тръгна надолу.

Моментният ефект от евтиния петрол ще зависи до голяма степен от това дали хората и индустрията ще използват много повече от горивото при настоящата ниска цена и ще изберат да купуват по-евтините бензинови коли за сметка на хибридните и изцяло електрическите.

СиЕнЕн отбелязва, че с изключение на Съединените щати, цените на горивата по бензиностанциите не бележат толкова драстичен спад, колкото се предполага при 50-процентно падане на цената на суровия петрол. В Япония понижението е с 16 на сто, във Великобритания с 18%.

Немалко големи развиващи се страни, които предлагат петролни субсидии за населението, неизбежно ще се възползват от ситуацията и ще намалят размера на въпросните субсидии или ще въведат данъци и мита, които реално няма да се усетят от крайния потребител, защото цената няма да се качи, дори напротив.

Подобна практика вече е налице в Индонезия, Индия и Китай.

По принцип петролът не е основно гориво при производството на електричество за разлика от въглищата и газта. Но оказва влияние върху цените им.

Това има огромно значение, защото прогнозите за цените на газта и въглищата са ключов фактор при взимането на решения за инвестиране във възобновяеми енергийни източници. Подобни решения на правителства и бизнес сега ще определят посоката на развитие за десетилетия напред.

Например, очаква се цената на газта в Европа и Азия да падне с 30% следващата година. На тази база доколко политиците под натиска на обществото за по-ниски цени на тока ще продължат линията за дългосрочни инвестиции, да речем в соларни инсталации.

Що се отнася до въглищата, ниските цени на петрола позволяват драстично съкращаване на разходите за добив и може да се очаква сериозно поевтиняване. А въглищата са “основният обвиняем”, когато говорим за вредните емисии газове. 

Лоша новина за климата, лоша новина и за здравето на хората. Вредните газове от горене на въглища са причина за смъртта на над половин милион души само в Китай вследствие на инсулти, рак на белите дробове и респираторни заболявания.

Когато се тегли чертата, може да се види ясно, че чисто икономически изкопаемите горива всъщност въобще не са толкова евтина алтернатива и прекалената зависимост от тях води до жестоки кризи. Настоящата ситуация, например, поставя на колене страни-износители като Русия и Венецуела.

Според СиЕнЕн правителствата трябва да се намесят и при ценообразуването да се взимат предвид дългосрочните последствия, а не краткосрочния ефект от ниската цена на бензин и ток за удовлетворяване на избирателите. Така ще се регулират резките амплитуди в цената на петрола и в същото време ще се гарантира продължаване на политиката за чиста енергия и енергийна ефективност.