Човек, научен да убива, вече никога няма да е нормален човек!

Преди 27 години – на 15 февруари 1989 г. ограниченият контингент на войските на Министерството на отбраната и КГБ на Русия напусна Афганистан. За 10 години тази война отне живота на над 15 000 съветски войници. Над 11 000 останаха инвалиди. Всеки, минал през тази война, я е запомнил по своему. За едни тя е била приключение, за други – най-страшното изпитание в живота им. А за трети тя е била просто работа. Лента.ru разговаря с военни, били в Афганистан, за това как си спомнят войната.

Снимка: Лента.ru 345-и въздушно-десантен полк извърши десант в Пизгаранския каньон, за да проведе отвличаща маневра. На петия ден наш отряд от четири групи трябваше да извърши десант. Но на втория ден полкът беше притиснат в каньона, поиска помощ. Решиха, че пет дни са прекалено много и ни изпратиха да извършим десант на третия ден. Полкът си отиде, а ние останахме. Привечер в селото започнаха да пристигат войските на Ахмад Шах. Наблюдавахме ги с бинокъл и горе-долу определихме къде е Масуд. Но наши разузнавачи попаднаха в засада, трябваше да отстъпим. След два дни предприехме пореден опит. Случайно една от нашите групи се натъкна на малобройна банда. Половината бяха бледолики, европейци, естествено без документи. Но имаше един с документи. Съвсем случайно заловихме важен човек от обкръжението на Масуд. Пленения успяхме да изпратим с хеликоптер. А нас ни блокираха на височина от около 4 000 км, където прекарахме практически една седмица без храна и вода. Постоянно опипвахме откъде можем да се измъкнем и един ден ние тихо си тръгнахме. Последните метри до Руха, където бяхме базирани, бяха най-трудните. В Афганистан бяха най-тежките изпитания в живота ми. Не само за мен, но и за останалите, които са били там. Най-главното е да се запази животът на човека. Научих се правилно да оценявам възможностите си.

7 / 9

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.