Германия – Голямата Швейцария с афинитет към отбраната

"Икономически гигант, но политическо джудже" – десетилетия наред тази формулировка бе на мода по адрес на Германия. Страната възнамерява тя окончателно да бъде забравена, защото занапред ще играе по-важна роля във военно отношение в рамките на НАТО и на ЕС.

Тази амбиция усилва една започнала преди 20 години тенденция. Тя е вписана черно на бяло в новата пътна карта за развитието на германската армия и за политиката на национална сигурност, която ще бъде представена в сряда във вид на Бяла книга от министерството на отбраната. Последният подобен документ е от 2006 г.

Друга амбиция е в дългосрочен план да се зароди "отбранителен съюз" на страните от ЕС - предпазлив опит да се върне на масата проектът за Европейска общност на отбраната от 1954 г., който бе изоставен заради отказа на Франция. Това се прави в момент, когато Европа търси нова визия след шока от Брекзита.

"Германия все повече е възприемана като централен играч в Европа", се подчертава в документа, с копие от който разполага АФП.

"Германия носи отговорността да допринесе за активното оформяне на световния ред", тя е готова "да поеме отговорността си и да вземе нещата в свои ръце", изправена пред предизвикателствата "в областта на сигурността и хуманитарната дейност", се казва в документа.

Промяната в парадигмата е важна за една страна, която често пъти е осмивана като "Голяма Швейцария" по израза на френския есеист Ален Минк - страна, която държи най-вече да се наслаждава на благоденствието си и да спазва неутралитет.

Бялата книга завършва бавната еволюция на една страна, чието милитаристично и нацистко минало е довело до утвърждаване на силни пацифистки настроения в обществото. Германският Върховен съд чак през 1994 г. разрешава на страната да участва в многостранни мироподдържащи операции.

Косово, Афганистан, Мали: германски войници вече са дислоцирани във все повече горещи точки. А страната премина още един етап, като за пръв път достави оръжия на участваща в конфликт група: иракските кюрдски бойци пешмерга, които се борят срещу групировката "Ислямска държава".

Бундесверът ще преживее и малка революция с първото увеличаване на числения си състав от края на Студената война и с повече инвестирани средства. През последните години германската армия се оплакваше, че е недостатъчно екипирана.

Германия е и една от страните, натоварени с командването на четирите батальона на НАТО, които ще бъдат разполагани ротационно от 2017 г. в Източна Европа като противодействие на руската заплаха.

Тази мярка, одобрена на срещата на върха във Варшава, предизвиква бурни дебати в Германия, включително в редиците на управляващата коалиция на Ангела Меркел, където социалдемократите я приемат като войнолюбива инициатива, насочена срещу Москва.

За да успокои страстите, Бялата книга изрично вписва новата амбиция на страната в атлантическа и европейска рамка.

"Германия си поставя като дългосрочна цел общ европейски съюз в отбраната и сигурността", се подчертава в текста. В непосредствен план става дума най-вече за използване на всички възможности за военно сътрудничество, които се разрешават от европейските договори, и за "укрепване на европейската отбранителна индустрия" чрез по-тесни връзки, по-специално с Франция.

Бялата книга не стига до споменаване на европейска армия. Бившият канцлер Герхард Шрьодер обаче подхвърля тази идея в статия в седмичника "Die Zeit". В нея той предлага Париж и Берлин "институционно да обединят ресурсите си" във външната политика и сигурността.

Например Франция като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН да се ангажира винаги да защитава там обща позиция с Германия.

Не е сигурно обаче, че подобни намерения се приемат радушно във Франция, където политическите ръководители традиционно са подозрителни към германския "пацифизъм". Въздържането на Германия през 2011 г. при гласуването в ООН, което разреши въздушни удари в Либия срещу режима на Кадафи, и отказът й да участва във военните операции бяха много зле приети тогава.

/БТА/