Буркините – мюсюлманите се приспособяват към Запада

Вместо да ухажват десните избиратели, френските политици трябва да признаят, че мюсюлманките, които обичат да ходят на плаж, са съюзници в борбата срещу извратената идеология на "Ислямска държава", пише Рейчъл Удлок във в. "Гардиън".

Мъже, които принуждават жени да си събличат дрехите - това никога няма да изглежда като свобода, равенство и насърчаване на "добрия морал", независимо от използваните оправдания. Сега вече 15 френски града са взели на мушка обичащите да ходят на плаж мюсюлманки след терористичните убийства през юли в Ница и Нормандия. Когато снимките на френски полицаи, които налагат забраната на буркините, се появиха тази седмица, видяхме не ефикасна мярка за борба с тероризма, а тромав опит за реакция срещу видимите признаци на исляма във Франция.

Бившият държавен глава Никола Саркози, в своя стремеж да привлече противниците на имиграцията от десницата за кандидатурата си за нов президентски мандат, се включи в дебата в сряда вечерта, като заяви, че буркините са шивашки затвор за тялото и провокация, която подкрепя радикалния ислям.

Тази тема се повтаря из цяла Европа, където осезаемият страх от исляма слива своята най-крайна, насилствена и - както казва Чарлз Кърцман в книгата си "Липсващите мъченици" - рядка форма с мирната вяра на обикновените мюсюлмани.

От изследванията на живота на мюсюлманите в западни страни обаче знаем, че повечето от тях не искат да се крият в изолирани гета или да се откажат от културното си наследство и да се асимилират до степен да станат невидими. Те искат да намерят удовлетворяващо равновесие между двете - да се приспособят и интегрират в западните общества и да бъдат признати като даващи своя принос пълноценни граждани в държавите, които наричат свой дом.

В този среден път между изолацията и асимилирането се появиха буркините в Австралия преди едно десетилетие. То бе творение на Ахеда Занети, която искала да създаде бански костюми за мюсюлманки, желаещи да се плацикат във водата заедно с всички други, но същевременно да спазват традиционното ислямско благоприличие.

По същата причина в социалните медии се появиха множество мюсюлмански модни консултанти, най-известната от които е млада британка, известна като Дина Токио. С баща египтянин, майка англичанка и лондонски акцент, тя има над половин милион абонати в YouTube, които гледат ревютата й на лак за нокти халал (обикновеният не върши работа, тъй като водата не може да проникне при миенето за ежедневните молитви) и съветите й към модни мюсюлмански момичета как да се гримират и да навиват чалма. Токио е символ на сливането на ислямската религиозна идентичност и многомилиардната козметична индустрия, която едва е докоснала повърхността на пазара на мюсюлманките.

Религиозните нагаждат не само дрехи и козметика, за да задоволят нуждите си на западни мюсюлманки. Можете да гледате комици, които не използват ругатни, да се шегуват за "летящия бял мюсюлманин", докато ядете пица с пуешки бекон и пиете безалкохолна бира. Съвременната ислямска финансова система се е развила в населените предимно с мюсюлмани страни в отговор на западните пазари и глобалното банкиране от 20-и век и има за цел да избягва заемите с лихва и не-халал инвестиции в свинско, алкохол и хазарт и да насърчава споделянето на риска - това са все стълбове на основаващата се на шериата търговия.

Това, заедно с буркинитe, са примери как мюсюлманите еволюират и се приспособяват към живота на Запад. Покриването на ръцете, краката и главата с плат не е провокационен символ на чуждо покоряване. Няма място за обичащата да ходи на плаж по буркини жена в извратеното виждане на "Ислямска държава" за женската сегрегация, в която жените са напълно скрити и хванати в капан. Подозирам обаче, че това го знаят дори френските политици.

Възходът на десни антиимигрантски движения като ПЕГИДА в Германия, които намират най-голяма подкрепа сред бедната работническа класа и безработните, е тревожен, както и граничещата с фобия реакция на политическите елити на всякаква форма на публична религиозност. Това е контекстът, в който маргинализираните мюсюлмани са уязвими за терористични вербовчици.

Добрата новина е, че огромното мнозинство от мюсюлманите не са податливи на екстремистката пропаганда. Религиозните сред тях - каквито са не всички мюсюлмани, трябва да се признае - успешно намират начини да приспособят разумните изисквания на вярата си към ежедневието в западните страни.

Дали западните политически лидери могат да си позволят да признаят това и да подкопаят десния национализъм, е отделен въпрос.

(БТА)