Как трябва да реагира Европа, докато Тръмп и Путин разбиват следвоенния ред?

Изминалата седмица беше най-мрачната в Европа от падането на Желязната завеса насам. Украйна се продава, Русия се реабилитира, а при Доналд Тръмп вече не може да се разчита, че Америка ще се притече на помощ на Европа по време на война. Последиците за сигурността на Европа са сериозни, но те все още не са стигнали до лидерите и хората на континента. Старият свят се нуждае от бърз курс за това как да упражнява твърда сила в епоха на беззаконие или ще стане жертва на новия световен безпорядък, пише The Economist.

В речта си в Мюнхен миналата седмица американският вицепрезидент Джей Ди Ванс показа как родината на хубавите вина, класическата архитектура и чековете за социални помощи е изправена пред унижение, като осмя Европа като упадъчна и недемократична. Нейните лидери бяха изключени от мирните преговори между Белия дом и Кремъл, които започнаха официално в Рияд на 18 февруари. Разгръщащата се криза обаче далеч надхвърля обидите и дипломатическите любезности.

Изглежда, че Тръмп е готов да се оттегли от Украйна, която фалшиво обвинява за войната. Наричайки нейния президент Володимир Зеленски „диктатор“, Тръмп го предупреди, че е „по-добре да действа бързо или няма да му остане държава“. Америка може да се опита да наложи на Украйна нестабилно примирие само със слаби гаранции за сигурност, които ограничават правото ѝ да се превъоръжава.

Това е достатъчно лошо, но най-лошият кошмар на Европа е по-голям от Украйна. Тръмп възнамерява да реабилитира руския президент Владимир Путин, отказвайки се от дългогодишната политика за неговата изолация.

Разклащането на Европа от страна на Тръмп и угаждането на Русия поставят под съмнение ангажимента на Америка да защитава НАТО независимо от всичко. Едно от опасенията е, че американските сили могат да бъдат съкратени или изтеглени, за да оставят Източна Европа уязвима. Проблемът не е в това, че приоритетите на Чичо Сам са в Азия. Проблемът е, че ако Европа бъде атакувана от Русия и потърси американска помощ, първият и най-дълбок инстинкт на Тръмп ще бъде да попита какво му е от това. Следващата седмица той трябва да се срещне с министър-председателя на Великобритания и с президента на Франция. Но не приемайте това като сигнал, че това са просто умни приказки от страна на човек, който сключва сделки: Проблемът е именно в готовността на Тръмп да изтъргува всичко. Възпиращата сила на НАТО се основава на увереността, че ако един член бъде нападнат, останалите ще му се притекат на помощ. Съмнението е разяждащо; то прави Европа опасно уязвима.

Нека изложим реалността, пред която е изправена Европа. Тя е задлъжнял, застаряващ континент, който едва се разраства и не може да се защити или да демонстрира твърда сила. Глобалните правила за търговия, граници, отбрана и технологии се разкъсват. Ако Русия нахлуе в някоя от балтийските държави или използва дезинформация и саботаж, за да дестабилизира Източна Европа, какво точно ще направи Европа?

Засега отговорът е да се свие в отбранителна позиция. След атаката на MAGA група европейски лидери се срещнаха набързо в Париж на 17 февруари, но успяха само да афишират различията си. Три години след нахлуването на Русия Европа не е повишила военните си разходи почти достатъчно.

Какво означава това? 

В краткосрочен план Европа се нуждае от един пратеник, който да разговаря с Украйна, Русия и Америка. Тя трябва да затегне ембаргото си срещу Русия, дори ако Америка разхлаби санкциите. Европа трябва едностранно да се възползва от замразените в европейски банки руски парични средства в размер на 210 млрд. евро (220 млрд. долара). Това ще позволи на Украйна да продължи да се бори или да се превъоръжи, когато американските средства намалеят.

В средносрочен план е необходима огромна мобилизация в областта на отбраната. Ако Европа не може да разчита на Америка, тя трябва да разполага със собствени тежкотоварни самолети, логистика, наблюдение: всичко. Трябва да започнат разговори за това как Великобритания и Франция могат да използват ядрените си оръжия, за да защитят континента. Всичко това ще струва скъпо. Разходите за отбрана ще трябва да се увеличат до 4-5 % от БВП, което беше нормално по време на Студената война. По-високите разходи за отбрана, особено ако част от тях се изразходват за американски оръжия, могат да убедят Тръмп да остане в НАТО, но сега трябва да се приеме, че американската подкрепа не е гарантирана.

Заплащането на това превъоръжаване ще изисква фискална революция. Новата цел ще изисква допълнителни разходи в размер на над 300 млрд. евро годишно. Част от тях трябва да дойдат от емитирането на повече общ и индивидуален дълг. За да се справи с това, Европа ще трябва да намали социалните помощи: Ангела Меркел, бившият канцлер на Германия, казваше, че на Европа се падат 7 % от населението на света, 25 % от БВП, но 50 % от социалните разходи. За да повиши растежа, Европа трябва да продължи с очевидни, но безкрайно отлагани реформи - от обединяване на капиталовите пазари до дерегулация.

Кошмарът, който Путин, а сега и Тръмп сътвориха, може в крайна сметка да принуди Европа да промени начина, по който се организира. Нейната педантична обсебеност от процеси и групировки, включително еврозоната, ЕС и много други, забавя вземането на решения, пропуска ключови участници като Великобритания и придава тежест на страни като Унгария, която иска да саботира европейската отбрана, или Испания, която се колебае дали да се превъоръжи.

Всичко това звучи нелепо. НАТО е най-успешният съюз в света: трудно е да си представим неговото изчезване. Но старото е отминало, всичко е станало ново. Европа трябва да признае това, преди да е станало твърде късно.