По какво си приличат Тръмп и Путин?

На 25 февруари администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сама ще решава кои журналисти да включи в президентския пул (преди това правеше независимата Асоциация на кореспондентите в Белия дом). Американската журналистическа общност реагира нервно на тази промяна, както и на много други медийни инициативи на Тръмп и обкръжението му.

Питър Бейкър, кореспондент на The New York Times в Белия дом, е бил базиран в Москва в началото на 2000-та. На 26 февруари той направи свой коментар, в който сравнява това, което е видял в Русия преди 20 години, с това, което вижда сега в Съединените щати.

В него Бейкър подчертава, че е лесно да се прекали в сравняването на Русия със Съединените щати. Двете държави, включително техните политически системи и журналистически общности, са много различни. Но ако погледнете духа, а не формата на действията на администрацията на Тръмп, аналогиите могат да бъдат много просветляващи.

"Едно от най-интензивните преживявания за мен е да се опитвам да накарам хората да говорят за Тръмп на запис", казва Бейкър. Той цитира примери за хора, които отказват: "Моля, не ме цитирайте, не мога да си позволя да бъда в списъка им"; "Моля, не ме цитирайте, имам син на държавна служба"; "Моля, не ме цитирайте, просто се страхувам."

В руските медии анонимните източници отдавна са норма, просто защото много малко хора се осмеляват да говорят с журналисти по друг начин. В САЩ това все още е по-скоро изключение, отколкото правило, но съдейки по думите на Бейкър, ситуацията се променя.

"Когато дойдох в Русия през 2001", казва журналистът, "всички бяха доста открити с нас, включително изразявайки възгледи, различни от тези на правителството. Когато напуснах през 2004, хората, които говореха свободно, вече не говореха. Те се страхуваха. Това е нещо, което никога не съм очаквал да видя във Вашингтон."

Бейкър смята, че това е част от медийната стратегия на екипа на Тръмп: "да накараме хората да помислят два пъти, преди да говорят."

"Всеки президент е ядосан на пресата", казва Бейкър. "Всеки президент смята, че пресата е нечестна и пристрастна и всичко това. Но Тръмп не просто казва: "Ядосан съм на "Ню Йорк Таймс" и смятам, че репортажите им са ужасни.“ Тръмп казва „Медиите са фалшиви“ — с други думи, те са „врагове на народа“.“

Екипът на Тръмп умишлено дискредитира независимата преса като такава – тоест опитва се да повтори това, което екипът на Путин направи в Русия през 2000-те и особено през 2010-те.

Друга прилика, която Бейкър изтъква, е желанието да се контролират най-важните медийни ресурси чрез собственици. В Русия през 2000-те това беше телевизията; в съвременните САЩ това са социалните мрежи.

"Когато Путин дойде" спомня си Бейкър, "първото нещо, което направи, беше да сключи сделка с олигарсите: ще запазите парите си, ако сте лоялни към мен.“ Последва поглъщането на НТВ от държавата, изгонването на Владимир Гусински и Борис Березовски от страната – на олигарсите и особено на собствениците на медиите беше дадено ясно разбиране какво ще се случи, ако не приемат сделката."

Бейкър смята, че Тръмп иска да сключи някаква подобна сделка със собствениците на американски медии и социални мрежи. Президентът съди ABC, съди CBS и заплаши да съди The New York Times. Проучванията са в ход в CBS и PBS. Една от най-важните медийни платформи, X (бившият Twitter), се контролира от съюзника на Тръмп Илон Мъск. Собственикът на Meta (Facebook, Instagram) Марк Зукърбърг се съгласи с желанията на Тръмп и отмени независимата проверка на фактите в своите платформи. 

"Отново, ако обърнете внимание не на формата, а на същността на това, което Тръмп се опитва да постигне, приликите с това, което Путин направи в началото на управлението си, ще станат много забележими", отбелязва Бейкър.

В същото време Русия „успя да оформи част от дискурса“, отбелязва Бейкър. Руската пропагандна версия на всичко, което се случва в света, проникна и се наложи в американското информационно пространство — не като единствена и дори не като основна, а като заслужаваща внимание и обсъждане.

И накрая има още една прилика. Тръмп обича да прави шоу. Това беше една от причините за спора между него и украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет. Когато приема чужди лидери, той не се ограничава само с кратка протоколна стрелба, както е прието в подобни случаи. Преговорите всъщност започват в присъствието на журналисти. И така скандалът, който можеше да се случи при закрити врата, ако беше спазен стандартният протокол, се случи пред камерите.

Путин също от време на време публично унижава другите. Бейкър смята, че Тръмп и Зеленски са го направили по-скоро случайно, но ефектът е донякъде подобен.