Джей Ди Ванс знае, че войната в Иран застрашава кандидатурата му за 2028 г.

Джей Ди Ванс, обикновено един от най-активните потребители на X в орбитата на MAGA, но продължава да пази мълчание, което говори много. Откакто Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху започнаха съвместното си нахлуване в Иран, вицепрезидентът на САЩ рядко попадава в прожекторите и почти не публикува нищо онлайн. Изключение прави краткото му появяване по Fox news преди повече от седмица.

Причината би трябвало да е очевидна: Ванс и неговите съветници смятат, че войната представлява предателство на обещанието от 2024 година за "мир“ и ще става все по-непопулярна, докато се проточва. 

И все пак, макар войната да хвърля дълга сянка върху пътя на Ванс към Белия дом през 2028 година, политическото му бъдеще далеч не е приключило. Това е така, защото бъдещето му не свършва през 2028-ма.

Помислете за непопулярността на войната. Ястребите на Републиканската партия и техните медийни съюзници не се уморяват да посочват, че войната е изключително популярна сред републиканците от MAGA. Тази седмица групата на републиканците в Сената привлече вниманието с публикация, която рекламира "94% подкрепа“ за войната с огромен шрифт, като същевременно отбелязва уговорката – "на републиканците от MAGA“ – с дребен шрифт.

Проблемът, както Ванс несъмнено е наясно, е, че "републиканците от MAGA“ представляват само част от пълния електорат. За републиканците в Конгреса на междинните избори тази година и – още повече – за кандидата за президент през 2028 г., това, което има значение, е по-широката коалиция на Тръмп.

Тази коалиция, поне през 2024 г., привлече и много независими, от които между една четвърт и една трета одобряват войната в Иран (в същите анкети, които обикновено намират огромна подкрепа сред самоопределилите се като републиканци от MAGA). Коалицията включваше и близо половината от латиноамериканските мъже, една пета от афроамериканските мъже, както и работници с демократически убеждения и по-ниска средна класа, които два пъти гласуваха за Барак Обама, преди да променят лоялността си към Тръмп през 2016 г.

За много от тези избиратели това, което направи Тръмп привлекателен през последното десетилетие, беше именно неговото декларирано противопоставяне на вечните войни, особено на тези, водени в Близкия изток - изморителен регион, който Америка е трябвало да остави зад гърба си в стремежа си към вътрешно обновление. Тръмп ги спечели, като описа войната в Ирак като "бедствие“ през 2016 г. и като се възпротиви на "трилиони“, пропилени във войните за смяна на режима след 11 септември - средства, които можеха да бъдат похарчени за болници и пътища в родината си.

Ванс се представи като защитник на подобна сдържаност, като същевременно подкрепи номинациите на служители, идентифицирани със същия мироглед. Дразнещата промяна на администрацията наистина е политически вредна за него в краткосрочен и може би средносрочен план. Но не непременно в дългосрочен план. 

Предпоставката зад многото спекулации, че "Ванс е обречен“ е, че той ще се бори за номинацията през 2028 година и многозина дори го определят като "наследникът на Тръмп".

Анкетите все още показват, че той би могъл да си осигури номинацията, ако реши да се кандидатира, въпреки възможната номинация на държавния секретар Марко Рубио.

И все пак няма закон, който да диктува, че Ванс трябва да се кандидатира през 2028 г. Той може да позволи на някоя друга фигура да се хвърли върху демократическата бъркотия, която вероятно ще бъде на следващите президентски избори. След шест години, в зависимост от състоянието на страната, Ванс може отново да се превърне в впечатляващ претендент – и, което е най-важно, такъв, който е достатъчно дистанциран от провалите на втората администрация на Тръмп (като по този начин се избегнат проблемите на Камала Харис по отношение на Джо Байдън). Мълчанието на вицепрезидента е напълно логично. Засега.