Орбан играе и с Русия, и със САЩ, но това изглежда не му помага

На 3 март Виктор Орбан проведе телефонен разговор с Владимир Путин. Според официални унгарски репортажи, дискусията е била фокусирана върху "енергийни въпроси" и други рутинни въпроси. Това, което последва, беше всичко друго, но не и рутинно. В рамките на няколко дни унгарският външен министър Петер Сиярто отлетя за Москва и се върна с двама освободени военнопленници, с двойно гражданство на Украйна и Унгария.

Унгария не е част от военния конфликт в Украйна, но посланието беше недвусмислено. Със своята военнопленническа дипломация Путин не само сигнализираше добра воля към Унгария, но и ефективно подкрепяше преизбирането на Орбан на 12 април.

От съобщения за руски агенти, подпомагащи кампанията на Орбан, до обещания за евтина енергия и дезинформационна операция, целяща да представи унгарската опозиция като управлявана от Украйна, широко се подозира координирано усилие от страна на Кремъл да повлияе на резултата. Официално комюнике на руската служба за външно разузнаване от август миналата година не скри предпочитанията си, позовавайки се на предполагаем заговор на Брюксел за довеждане на власт на опозиционния претендент Петер Маджар. През последните дни имаше твърдения - отречени от Сиярто - че външният министър е информирал Кремъл за хода на поверителните срещи на ЕС.

Но Орбан не получава подкрепа само от изток. От другата страна на Атлантика той се радва на подобна видима подкрепа. Марко Рубио, когато посети Унгария през февруари, говори за "златен век" в отношенията между САЩ и Унгария и подчерта, че силните лични връзки между Доналд Тръмп и Орбан ще осигурят стабилни двустранни отношения. Американските консервативни мрежи стават все по-активни в Унгария: според съобщенията консултанти по кампании съветват екипа на Орбан, очаква се Джей Ди Ванс да бъде в Будапеща преди гласуването. Самият Тръмп също сигнализира за подкрепата си. Неотдавнашното организиране в Унгария на среща на световни крайнодесни лидери (Конференцията за консервативни политически действия) допълнително подчерта трансатлантическите съюзи на Орбан.

Рядко избори в Централна и Източна Европа са привличали толкова интензивно глобално внимание или са виждали надпревара, в която американският и руският политически лагер открито се обединяват зад един и същ кандидат. Силният апетит на Орбан за обструкция в рамките на ЕС е привлекателен както за Путин, за когото ЕС е враг, подкрепящ Украйна, така и за Тръмп, който смята съюза за съперник.

Орбан се нуждае от глобалното внимание

След 16 години на власт, кампанията му няма вътрешни постижения, които да демонстрира. Тя е почти изцяло изградена около външнополитически наративи. Украйна, по-специално, е преформулирана като екзистенциална заплаха за Унгария. Правителствените лозунги подсказват, че Киев се стреми да "колонизира" Унгария - твърдение, което противоречи на предишни правителствени послания за Украйна като провалена държава.

И това не е просто реторика. Унгария ограничи енергийното сътрудничество с Украйна и провокира дипломатическо напрежение. Проправителствените медии сега рутинно предупреждават за непосредствени заплахи: заглавията твърдят, че Украйна, в координация с Брюксел, може да "атакува Унгария по всяко време". В свят, вече разтърсен от множество конфликти, Орбан се представя като "безопасния избор" - лидерът, който може да гарантира мир чрез връзките си с велики сили. Маджар е изобразен като нестабилен, неопитен и марионетка на Киев, Берлин и Брюксел.

И все пак, въпреки международната подкрепа и оруелската информационна кампания, стратегията засега изглежда не работи

Надеждните социологически проучвания показват, че Орбан е на косъм, с нарастваща разлика - до 15 процентни пункта - между управляващата партия и опозицията. Дори в изкривената избирателна система на Унгария, това е дефицит в социологическите проучвания, който ще бъде трудно да се преодолее. Анкетите показват също, че избирателите са много по-загрижени за вътрешните теми (инфлация, корупция, здравеопазване), върху които е фокусирана опозицията, отколкото за геополитическите битки, за които говори Орбан.

Изглежда, че чуждестранната подкрепа може да бъде нож с две остриета. Тя може да засили имиджа на Орбан като глобален играч, но рискува да отчужди избирателите, които са предпазливи от външна намеса. Войната в Иран е противоречива в Унгария, разкривайки напрежението в правителството заради самопровъзгласилата се "про-мирна" позиция. В този контекст очакваното посещение на Ванс идва в чувствителен момент. Всичко различно от директно посещение от Тръмп - нещо, на което Орбан отдавна се надява - може да се окаже недостатъчно да привлече нерешителните избиратели към партията на Орбан, Фидес.

Европейските правителства, все по-разтревожени от обструкционизма на Унгария в рамките на ЕС и НАТО, също се включиха в играта. Медийни съобщения - често цитиращи информация от неназовани европейски разузнавателни служби - описват подробно предполагаеми руски операции за влияние, присъствието на агенти на ГРУ (руската военна разузнавателна служба) и дори предполагаем заговор за инсценирано убийство. Подобни разкрития имат двоен ефект: те информират обществеността, но също така нарушават тайните операции.

Интересното е, че дори най-влиятелните поддръжници на Орбан изглежда имат съмнения относно перспективите му. Според репортаж на Washington Post, руското разузнаване е обмисляло драстични мерки за наклоняване на гласовете в полза на Орбан, именно защото се е страхувало, че може да загуби. Тръмп, от своя страна, може да не е склонен да изразходва политически капитал, идвайки в Будапеща, за да промотира кандидат, който изглежда обречен на поражение, въпреки постоянните покани на Орбан и предишните намеци, че президентът на САЩ ще долети.

През оставащите две седмици кампанията може все още да приеме по-мрачни обрати

Изтичане на компрометираща информация, насочена срещу унгарците, засилено сплашване на избирателите, дезинформация в безпрецедентен мащаб и по-агресивни усилия за купуване на гласове не могат да бъдат изключени.

Вместо да повтаря един-единствен съгласуван наратив, комуникационната стратегия на правителството сега генерира безмилостен поток от противоречиви послания, създавайки объркване и информационно претоварване – очевидно в опит да насочи избирателите към действащия президент като най-добрия вариант в един свят на хаос.

Това води до безпрецедентни избори в ЕС, но също така прави намеренията на избирателите през последните седмици по-трудни за предвиждане, дори ако се очаква избирателната активност да бъде по-висока от всякога.

След падането на комунизма и появата на свободни избори не сме виждали кампания в Унгария, толкова пълна с лъжи, мръсни трикове и всяване на страх. Но и международните залози никога не са били по-високи, като Унгария е изправена пред историческо решение: да остане в демократична Европа или да се присъедини към сферата на влияние на Русия. Унгария се превърна в геополитическо бойно поле.

Анализът е на Петер Креко за The Gurdian.