Ядрената енергетика е на пътя на своето възраждане

Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. засили глобалните страхове от ядрената енергия и забави развитието ѝ в Европа и други части на света, посочва в анализ Асошиейтед прес във връза с отбелязването на на 40 години от събитията, довели до едно най-тежките ядрени катастрофи в света.

Четири десетилетия по-късно обаче се наблюдава възраждане на ядрената енергетика в глобален мащаб - тенденция, получила силен тласък от войната в Близкия изток, се посочва в материала на АР.

Над 400 ядрени реактора функционират в 31 държави, а още около 70 са в процес на изграждане. Ядрената енергия осигурява около 10% от световното производство на електроенергия, което се равнява на приблизително една четвърт от всички нисковъглеродни енергийни източници.

През това време ядрените реактори са претърпявали постоянни подобрения, като са добавени повече системи за безопасност и са намалени разходите за изграждане и експлоатация.

Ядрената енергетика се завръща

Макар че Чернобил и аварията във Фукушима в Япония през 2011 г. отслабиха интереса към този вид енергия, още преди години беше ясно, че вероятно ще има възраждане, заяви изпълнителния директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол.

С войната в Близкия изток “съм 100 процента сигурен, че ядрената енергия се завръща. Тя се възприема като сигурен източник за производство на електроенергия и ще видим много силно възраждане както в Америка, така и в Европа и Азия,” каза Бирол пред АР.

Съединените щати са най-големият производител на ядрена енергия в света, с 94 действащи реактора, които осигуряват около 30 процента от глобалното производство на ядрена електроенергия. Страната засилва усилията си за развитие на капацитета с цел той да бъде увеличен четирикратно до 2050 година.

Китай разполага с 61 ядрени реактора и е световен лидер в изграждането на нови мощности, като близо 40 са в процес на строеж, с цел да изпревари САЩ и да стане глобален лидер по капацитет.

Стратегическа грешка за Европа

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че отказът от ядрена енергия е бил “стратегическа грешка” за Европа и очерта нови инициативи за насърчаване на строителството на електроцентрали.

Русия от своя страна заема водеща позиция в износа на ядрени технологии, като строи 20 реактора по цял свят.

Южна Африка разполага с единствената атомна електроцентрала на африканския континент, докато Русия изгражда друга такава в Египет, а други африкански страни проучват възможностите на технологиите.

“Импулсът, който наблюдаваме днес, е резултат от нарастващото осъзнаване, че надеждното и нисковъглеродното електричество ще бъде от съществено значение за посрещане на нарастващото търсене на енергия,” заяви генералния директор на Международна агенция за атомна енергия Рафаел Гроси.

Европейският съюз обмисля разработването на малки модулни реактори, които се очаква да влязат в експлоатация в началото на 30-те години на века и се считат за по-евтини и гъвкави. Франция, Швеция и Финландия са сред държавите, които подкрепят ядрената енергия, докато Германия, Австрия и Италия са сред страните, които са я забранили.

Белгия отмени закон за закриване на реакторите и удължи експлоатационния им срок, докато Испания планира постепенно да ги извади от експлоатация до 2035 г.

Франция има 57 реактора в 19 централи и разчита на атомна енергия за близо 70 процента от електропроизводството си и планира изграждането на нови реактори. Последователни правителства подкрепяха атомната енергия като имаща централно значение за френската енергийна независимост.
Германия окончателно изключи последните си реактори през 2023 г. Връщането към атомната енергия остава малко вероятно въпреки редица дискусии относно малките модулни реактори, припомня АР.

Русия разширява мощностите си

Русия разширява атомните си мощности и изгражда нови реактори както в страната, така и в чужбина. Тя има 34 активни реактора, включително 8 графитни реактора с лека вода, подобни на използваните в Чернобил, които съставят около една четвърт от генерираната ядрена енергия. Страната има ключови проекти и договори в Европа, Азия, Африка и Близкия изток.

Беларус, една трета от територията на която беше засегната от аварията в Чернобил, също развива ядрена енергетика. Москва построи първия ядрен реактор за съюзническата страна. 

"Беларуските власти се възползват от променената обстановка и така наречения „ядрен ренесанс“, за да твърдят, че действаме като всички останали в света, вместо да решаваме проблемите на беларусите в замърсените територии", смята Ирина Сухий, основателка на беларуската екологична организация "Зелена мрежа”.