“Каспийски експрес“: Новият маршрут на Путин, който свързва Русия и Иран

Русия тихомълком създаде нов стратегически маршрут за доставки до Иран през Каспийско море. Наричан от някои "Каспийски експрес“, този логистичен коридор се превърна в гръбнака на усилията на Владимир Путин да въоръжава Техеран, като същевременно позволява и на двете страни да заобиколят морския натиск на САЩ в Персийския залив.

Москва приложи този модел по време на гражданската война в Сирия, когато поддържаше режима на Башар ал-Асад чрез морски маршрут за доставки, наричан понякога "Сирийски експрес“, пише The Telegraph.

Функциониращ в продължение на близо десетилетие между окупирания Крим и сирийското пристанище Тартус, този коридор за доставки позволяваше на Москва да подсилва експедиционните си сили въпреки западните санкции и дипломатическия натиск. Турция затвори Босфора за военни кораби след нахлуването в Украйна през 2022 г., което затрудни маршрута, преди тази жизненоважна връзка да бъде прекъсната с края на сирийския режим през 2024 г.

Днес Русия прилага същия подход в Каспийския регион, превръщайки вътрешното море в логистична опора на военното си партньорство с Иран. Стратегическите последици стават все по-видими с разрастването на конфликта, наричан "Трета война в Персийския залив“, към този регион.

По-рано тази година Израел нанесе въздушни удари по иранската военноморска база в Каспийско море - Бандар Анзали, като унищожи пристанищни съоръжения и няколко плавателни съда. Това бе първият случай на използване на израелска военновъздушна мощ в Каспийския регион. 

В края на юли Украйна извърши удар с дрон по ирански търговски кораб в Каспийско море, при който загина един моряк, което накара Техеран да обмисли ответни удари срещу украинското пристанище Одеса.

Недостъпният бастион на Запада

Днес Москва отново разчита на този исторически коридор, уверена, че Каспийският регион остава неприкосновена зона. В продължение на десетилетия Русия третира Каспийско море като защитен "бастион“, недостъпен за Запада. Именно оттам през 2015 г. военноморските ѝ сили изстреляха крилати ракети "Калибър“ срещу цели в Сирия, а наскоро и срещу Украйна, използвайки ракетния полигон "Капустин Яр“ и новото "чудо-оръжие“ (Wunderwaffe) на Путин: балистичната ракета "Орешник“.

Тъй като Каспийско море е затворен воден басейн, Съединените щати, въпреки статута си на водеща морска сила, не могат да попречат на Русия да доставя на Иран товари, които иначе биха преминавали през Ормузкия пролив (понастоящем блокиран от американския военноморски флот).

Тази географска реалност пряко обслужва по-широките геополитически амбиции на Москва, превръщайки Каспийския регион в ключов елемент от транспортния коридор "Север-Юг“. Този маршрут свързва Русия, Азербайджан, Иран и в крайна сметка Индия, като същевременно заобикаля критичните морски проходи, контролирани от Запада. По този начин Москва и Техеран прилагат на практика теорията за "Хартланда“ (сърцевината на Евразия) на сър Халфорд Макиндър, изграждайки сухопътна евразийска логистична мрежа, която неутрализира предимствата на западната морска мощ.

Поради това прекъсването на тези линии за доставки придобива все по-голяма спешност, тъй като Москва активно възстановява настъпателния капацитет на Иран по време на неотдавнашните паузи в сблъсъците със САЩ в района на Персийския залив. Американски представители заявиха пред NYT, че Русия е помогнала на Иран да попълни запасите си, след като страната е загубила 60% от арсенала си от дронове по време на войната.

С разрастването на регионалното измерение на конфликта между Иран и САЩ, администрацията на Тръмп трябва да реши дали да се противопостави на "Каспийския експрес“, преди той да се превърне в постоянна логистична опора на руско-иранското партньорство.

Маршрутът на Тръмп

Белият дом вече постави дипломатическите основи, като подкрепи мирното споразумение между Армения и Азербайджан и инициира "Маршрута на Тръмп за международен мир и просперитет“. Сега той трябва да надгради този успех чрез разработване на регионална стратегия, която се възползва от утвърждаването на Азербайджан като възходяща средна сила в Южен Кавказ, като същевременно дава възможност на Украйна да поддържа военен натиск върху "Каспийския експрес“ без риск от пряка намеса на САЩ.

Историята показва, че изходът от войните често се решава не само на бойното поле, но и по протежение на линиите за доставки, които ги поддържат. "Сирийският експрес“ удължи една война с години. Сега "Каспийският експрес“ е в основата на стратегическото партньорство между Русия и Иран и на стремежа на Техеран да издържи по-дълго от Съединените щати във война, която навлиза в шестия си месец.

Дали "Каспийският експрес“ ще остане стратегическа спасителна линия на Москва към Иран, или в крайна сметка ще се провали, ще зависи от това дали Вашингтон ще възприеме регионална стратегия, способна да се противопостави на появата на нов "Персийски коридор“ и да възпрепятства руските усилия за въоръжаване на Иран.