Могат ли малките предприятия в САЩ да произвеждат ракети за Украйна?

Военновъздушните сили (ВВС) публикуваха „Запитване за информация“ (Request for Information – RFI) относно евентуалната разработка на нова, евтина ракета – като същевременно умишлено изключиха големите отбранителни изпълнители от кръга на потенциалните участници. Убедителната победа на Демократическата партия на междинните избори във вторник вечерта, довела до възвръщане на контрола върху двете камари на Конгреса, подсказва, че въпросът за американската помощ за Украйна отново е на дневен ред – след като президентът на САЩ Доналд Тръмп я спря още в първия си ден на поста, пише за TNI журналистът Питър Сичиу.

Още преди да станат ясни резултатите обаче, Военновъздушните сили на САЩ се обърнаха към партньори от индустрията – по-конкретно към по-малки изпълнители – с цел осигуряване на нови крилати ракети в подкрепа на военните усилия на Украйна. В своето "Запитване за информация" (RFI) Департаментът на военновъздушните сили (DAF) призова индустрията да предложи „ударни боеприпаси с увеличен обсег“ (Extended Range Attack Munitions – ERAM) – евтини ракети за нанасяне на удари от разстояние, които биха могли да бъдат разработени за масово производство.

Според публикувания документ, запитването е предназначено единствено за целите на планирането и не представлява покана за участие в търг (IFB) или искане за представяне на предложения (RFP). Това означава, че сключването на договор за тези ракети не е гарантирано и ще зависи от качеството на информацията, предоставена на ВВС. В съобщението е посочен краен срок за отговори – 19 ноември, като са очертани и техническите изисквания, които ведомството поставя.

ВВС търсят евтина и лека ракета

В момента Департаментът на военновъздушните сили проучва възможностите на индустрията за създаване на ракета с тегло около 500 паунда (227 кг) и обсег 250 морски мили (287 мили / 460 км). Тя трябва да бъде способна да нанася удари с фугасно, осколъчно и ограничено пробивно действие, като предлага възможност за използване на различни видове взриватели. Ракетата трябва да развива скорост от поне 0,6 Мах (приблизително 445 мили в час / 716 км/ч на морското равнище) и да бъде оборудвана с навигационна система, която функционира дори при нарушен или липсващ GPS сигнал. ERAM трябва да може да поразява целта с точност до 33 фута (10 метра), дори в условия на електронни смущения. Заинтересованите партньори трябва да притежават или да имат възможност да получат ниво на достъп за обекти (Facility Clearance Level – FCL) от категория Top Secret/SCI (строго секретно/чувствителна разузнавателна информация).

"От участниците се изисква също така да посочат дали фирмата е чуждестранна собственост или е под чуждестранен контрол, както и дали се предвижда наемането на чуждестранни граждани за изпълнението на тази задача. Правителството си запазва правото, въз основа на получените отговори, да предвиди обособена квота за малки предприятия при последващи действия", се посочва в запитването за информация (RFI).

Като възлагащ орган е посочено Командването за материално осигуряване на Военновъздушните сили (Air Force Materiel Command), базирано във военновъздушната база „Еглин“ (Eglin AFB), Флорида.

Министерството на военновъздушните сили (DAF) търси мнението конкретно на нетрадиционни изпълнители в отбранителния сектор (nontraditional defense contractors – NDCs). Това означава, че "Голямата петорка" – Lockheed Martin, Raytheon, Boeing, Northrop Grumman и General Dynamics – няма да бъдат разглеждани като потенциални производители на ERAM. За да отговаря на изискванията, една компания не трябва да е изпълнявала договор към Министерството на отбраната, който подлежи на пълно прилагане на Стандартите за счетоводно отчитане на разходите (Cost Accounting Standards – CAS), през последната година. Освен това фирмата трябва да попада в категорията „малко предприятие“ съгласно съответния код по системата NAICS (Северноамериканска система за класификация на индустриите).

В запитването за информация (RFI) все пак се оставя известна гъвкавост, която позволява на традиционен изпълнител да участва, но само при условие че нетрадиционният изпълнител (NDC) има съществена роля – например чрез предоставяне на ключови технологии, интелектуална собственост (IP) или производство на критично важни компоненти. „Ако никое от гореизброените условия не е налице, компанията трябва да се ангажира да покрие поне една трета (1/3) от общата стойност на проекта, използвайки средства, които не са от федералния бюджет“, се посочва в запитването за информация (RFI).

По-рано Министерството на военновъздушните сили (DAF) възложи договори на компаниите Zone 5 Technologies и CoAspire за разработване на прототипи ERAM в началото на 2024 г. Първите изпитания с реални стрелби бяха проведени във военновъздушната база „Еглин“ (Eglin AFB) през януари тази година. През август Zone 5 получи договор от Военноморските сили на САЩ. CoAspire работи активно съвместно с Lockheed Martin по разработването на хиперзвукови ракети за изтребителите F-35 Lightning II.

Военновъздушните сили настояват за кратки срокове при разработването на ракети

Новото запитване за информация (RFI) изисква от фирмите да бъдат в състояние да доставят първите бройки от общо над 1000 ракети (за изстрелване от въздуха) в рамките на три месеца след сключването на договор, като цялата доставка трябва да бъде изпълнена в рамките на 15 месеца. Следва да се отбележи, че "нетрадиционен изпълнител на отбранителни поръчки" (NDC) не е задължително да бъде малко предприятие; в тази категория могат да попаднат и големи търговски технологични компании или стартъпи, подкрепени от рисков капитал. Освен това, компании извън САЩ също могат да отговарят на условията, стига през посочения период да не са изпълнявали пълномащабен договор с Министерството на отбраната (DoD), попадащ под обхвата на стандартите за счетоводно отчитане на разходите (CAS). Министерството на отбраната на САЩ вече активно работи с националните центрове за разузнаване (NDC), за да използва авангардни търговски иновации в националната сигурност.