Маги Желязкова: Не намерих мястото си в шоуто

Само дни оставиха Маги Желязкова извън финала на Big Brother. Все пак тя се радва, че не е останала докрай, тъй като този път не се е почувствала така щастлива, както се е случило с първото й участие в реалитито.

Защо приехте да участвате отново?

Защото останах със страхотни впечатления от първия сезон. Бяхме много хубава компания. Беше забавно. Пяхме, разказвахме си истории, изкарвахме си прекалено добре за времето, което пребивавахме в Къщата. Дори като си тръгвах на финала, ми бе страшно мъчно за предаването. Мислих си, че никога повече няма да съм част от него. И така като дойде предложението за този формат, без колебание приех. Мислих, че това хубаво чувство ще се повтори.

Но...

Попаднах в среда, която не успях да разбера на моменти. Чудих се дали вината не е в мен. Дали не съм твърде праволинейна, смятайки, че моята концепция за живота е по-правилна от на другите. Винаги търся вината и в себе си, за да съм по-обективна. Бяхме много цветни образи – различни като интелект, образование, като схващане за живота, като чувство за хумор. В хода на действие на играта се разделихме на два лагера. В единия хората си симпатизираха един на друг. В другия участниците се занимаваха с някакви неща, които не приех. Престоят ми в Къщата бе изпълнен с някакви странни ситуации, в които попадахме постоянно. Най-трудно ми бе да приема непрекъснатите подигравки, които трябваше да преглъщаме. Аз съм на възраст, в която смятам, че не мога да съм комедиантка, да се подигравам или да влизам в преки пререкания. Смятам, че един човек е пораснал, когато може да премълчи. Пътите, в които съм имала възможност, съм била напълно директна. Не коментирам никого зад гърба. Това е философията ми, която съм изградила през годините. Преди време съм си позволявала да сплетнича срещу някой. Виждала съм обаче колко грозно стои това отстрани. Ако искам да кажа на някой нещо, просто го правя. Не намерих мястото си този път и се радвам, че излязох.

В последната мисия, в която трябваше да свързвате мисли на съквартирантите с тях, се разбра, че сте и доста наблюдателна.

Много съм аналитична. Наблюдавам хората като излъчване. Така намирам и приятелите си. Не ги избирам по интелект или образование. Много рядко бъркам за хората, които са ми нелицеприятни. Не мога да общувам добре с тях. Заради това бе и обвинението на някои от съквартирантите, че сме тъпи, защото не можем да говорим с тях. Не ми се обсъжда цял ден полови белези, органи и прочие. Обстановката не ме предразполага. Там бе едно гнездо на оси, в което не влязох. Може да не съм Денди с неговата помпозност и аристократизъм и начетеност, но мога адекватно да се позиционирам в доста теми. Доста съм чела, наблюдавала в живота и имам мнение за много неща, но там не намерих мястото си. Това ме подразни и се затворих в себе си. На възраст съм, в която една жена трябва да е доста по-обрана, за да бъде истинска дама.

От доста време сте лице в телевизията...

От 2006 г. много неща се промениха оттогава – темите, интереса към определени неща, рейтинги. Телевизията е едно колело. Доста забавно при това, влезеш ли в него, трудно се отказваш. Особено ценя живото предаване. Записът е изигран театър, който може да се монтира по всякакъв начин. Телевизията ми е страст. Тръгнах неубедена. Живка Гичева, лека й пръст, бе човекът, който повярва в мен като програмен директор на телевизия. Тя ми даде много стимул да работя. Аз водих здравно предаване с гости - професори и доценти. Четох много медицинска тематика, за да мога адекватно да си задавам въпросите. По-късно минах в шоу програми.

Накъде след предаването?

Отворена съм за проекти, които са ми интересни и забавни. Не правя компромиси. Не искам да влизам в някакви конфронтации. Не бих водила политическо предаване, но социално – да. Имам гражданска позиция. Смятам, че един водещ трябва да е адекватен и да се интересува.

Кое беше най-трудното в пребиваването в Къщата?

Най-трудно беше да свикна с хората, които са толкова различни от мен. Не мога да разбера защо имаше такива подигравки. Много бе забавно на някои хора да гледат как други не спират да чистят, докато те си пият чай с вдигнато пръсче по четири часа и мухите кацат по чашата им. Аз не влязох чак като Златка в ролята на домакиня, тъй като майка ми ме предупреди от миналото ми участие да не държа постоянно парцала. Зодия Дева съм и държа на чистотата и подредбата също. Но ако тези момичета не готвеха, някои щяха да си загинат от глад. Двете момичета имат страхотен опит в кухнята. По-голям от моя, въпреки че съм с дете. Радвам им се, защото животът ги е научил. От малки са останали сами и е трябвало да се грижат за себе си.

Кой да стане победител?

Апелирам победителят да носи качества като моите. Мисля, че хората, които останат вътре, ги притежават. Останаха предимно хората, с които аз контактувах. Само да не са Ели и Денди.

Какво е нещото, което ви провокира да вървите напред?

Интересът към живота. Колелото се върти винаги в една посока, но може и назад. Така че човекът трябва да е готов да завърти собственото си колело във всички посоки. Така ще е адекватен. Не ми е проблем да направя две крачки назад и после три напред. Не съм от хората, които летят в облаците.