Безполезни и опасни идеи за вдигане на данъците

С актуализирания бюджет правителството планира да изхарчи до 1,8 млрд. лева за финансиране на дефицита до края на годината. По официални данни на Министерството на финансите към края на март резервът е под 6,4 млрд. лева, или 9,6% от БВП. Това е най-бързият начин за посрещане на дефицит.

Но това е еднократен акт, който може да позволи единствено отсрочка във времето.

За 2011 г. такова действие няма да бъде възможно. Алтернативите тогава ще бъдат или балансиране на бюджета, или други варианти за финансиране на дефицит.

Важно е да се отчете, че около 75% от дефицита за 2010 г. не са породени от еднократни фактори – като например неразплатени договори, заварени от предходното правителство. Това означава, че дефицитът няма автоматично да се свие през следващата година.

Също така трябва да отчетем, че бюджетната политика през 2009 г. далеч не беше рестриктивна. Когато се критикува финансовият министър, че „задушава” икономиката заради балансиране на бюджета, не бива да забравяме, че България увеличи с по-голям процент дефицита си през 2009 г. (спрямо 2008 г.) от средното за ЕС и страните от Еврозоната.

Ако правителството избере да продължи с дефицитното харчене, то трябва да отчете готовността на инвеститорите да финансират такава политика. Приемаме за преувеличение, когато официални лица, външни консултанти или банкери (вероятно пряко заинтересовани) твърдят, че биха могли лесно да привлекат “няколко милиарда евро” при ниски лихви и при достатъчно дълъг хоризонт на обслужване.

По-вероятно изглежда финансовите пазари да са готови на „безрезервно” финансиране на правителствени харчове в относително скромен размер (да речем до 300-500 млн. евро). Всяко друго, по-значимо, финансиране при сегашния политически сценарий на де факто блокирани реформи изглежда малко възможно при лихви около под 7-8%.

Впрочем през май един търг за нова емисия на дълг бе провален заради нежеланието на Министерството на финансите да плати лихва от 7,04%, при скромния обем на емисията от 30 млн. лв.

Тайната надежда на правителството да свие дефицита „автоматично” е да има висок номинален растеж в икономиката. Това предполага едновременно реален ръст и по-високи цени - вероятно се разчита на по-скъпи суровини и енергия. Политически обаче е слабо вероятно при поскъпване на базови стоки и услуги правителството да не се поддаде на натиск за увеличение на социалните плащания и заплатите в публичния сектор. Така че позитивният за бюджета ефект от по-високите цени (по-голяма основа за облагане с ДДС) ще се неутрализира от нарастване на част от разходите. Което ни връща в изходно положение.

Управляващите явно най-накрая са осъзнали реалността - първо, няма как да финансират висок дефицит и през 2011 (след високите нива от 2009 и 2010 г.), и второ, че свиването не може да се случи от само себе си. Следователно трябват активни мерки – или съкращаване на разходи, или вдигане на данъци.

Изказванията на различни представители на ГЕРБ за бъдещо повишаване на преките данъци създават риск от опасен завой на икономическата политика. Оставяме настрана идеологическата шизофрения дясна партия да иска да повишава данъците върху бизнес и работещи. Преките данъци са тези, които в най-висока степен влияят на стопанската активност.

Доколкото в България най-значимата макроикономическа причина за кризата е рязкото намаление на външните инвестиционни потоци. В такава ситуация изглежда самоубийствена политика за повишаване на данъците върху печалбите и доходите.

Всъщност, ако трябва да обобщим стартиращите вече в много други страни мерки за свиване на дефицитите, те включват два компонента: 1/ по-висок дял от общите мерки на съкращенията на разходи, и 2/ когато се увеличават данъци, най-вече се повишават тези върху потреблението или се премахват данъчни преференции.

Но дори извън аргумента за потенциалните ефекти върху икономическата активност, надеждите с вдигане на преките данъци да се получат значително повече приходи са наивни.

Правителството трябва да се учи от историята – както световната, така и от българската. За последните 9 години данъчната тежест както върху корпоративните, така и върху личните доходи беше намалена около 4 пъти – от 40 и над 40 процента до 10% за личните доходи и 14,5% за корпоративните (след облагане с данък дивидент). Приходите в номинално отношение нараснаха, като се свиха минимално като дял от БВП – от около 8% до 6,3% през 2008 и 5,7% през 2009 г., като през 2009 г. икономиката преживява рязко свиване.

Ниските данъци стимулират растежа и насърчават операциите „на светло”. Ако тези данни показват поне някаква зависимост, тя е, че за да увеличи приходите с около 2-2,5% от БВП (колкото вероятно ще е необходимото свиване на дефицита през 2011 г.), правителството трябва да повиши ставките 3 до 4 пъти. Надяваме се управляващите ясно да осъзнават колко опасна може да бъде такава политика.