Забравяме, за да помним

Харддискът е пълен - мнозина познават този проблем от компютъра си. Че и мозъкът на човека от време на време се нуждае от изтриване на някоя и друга директория, от дефрагментиране, е известно по-скоро като "забравяне".

Да забравяш е човешко. Ако някой твърди за себе си, че никога нищо не е забравял, със сигурност точно в момента е забравил какво е забравял. Забравянето е именно предпоставка за способността на човешкия мозък да запаметява, обясняват учените.

За да се разбере явлението "забравяне", трябва да се знае как се предава информацията. А това е трудно, казва д-р Йозеф Каслер от невропсихологическото отделение към университетската клиника в Кьолн.

В общи линии науката може да каже днес следното за обмяната на информация в човешкия мозък: "Става така, че някакви сигнали достигат клетката. Освобождават се химически вещества. Тези химически вещества се свързват с друга клетка.

Следва електрически импулс и информацията е предадена", казва Каслер. Този обмен на малки електрически пакети с цел обмяна на информация изследователите на мозъка наричат "огънчета". Че електрическите сигнали могат да се преобразуват в информация, е известно и от компютрите. Въпреки това не може да се твърди, че компютърът има мозък.

Това става ясно дори само от начина, по който компютърът подрежда информацията: той я сортира в директории, които ползващият го може да нарече примерно "финансови въпроси" или "приятели". Мозъкът действа по по-различен начин, обяснява д-р Каслер: "В мозъка няма места, където живеят думите или са депонирани определени събития. Би трябвало да си ги представяме като мрежи, т.е. да си представяме, че голям брой нервни клетки общуват помежду си".

Нервните клетки на мозъка през цялото време се обстрелват взаимно с информации. "Човек може да си го представи така: от тази постоянна дейност в нашия мозък се получават определени образи. един вид проблясъци. И този проблясък представлява определено съдържание на паметта", подчертава ученият.

 Обменът на информация се извършва през цялото време, дори когато спим. При все това и забравянето е "програмирано" в мозъка, подчертава д-р Каслер: "Защото през живота си научаваме неимоверно много глупости. Когато днес пресичам някоя улица, придобивам 1000 впечатления. Ако ги запомнях всичките, паметта ми щеше да се препълни за ден-два и не би побирала нищо повече".

Някои учени смятат също така, че на старини мозъкът се променя донякъде. Те предполагат, че тогава той по-трудно филтрира важните от маловажните информации.