"Емилия Перес" - от исторически претендент за "Оскар" до пълно заклеймяване

През последните години киното се промени драстично – за добро или лошо. Създадоха се нови правила, които да определят дали един филм е достоен за награда с цел да се осигури повече представителност и равенство в индустрията. Първоначално това беше прието добре както от критици, така и от фенове, но постепенно започва да създава все повече полемики относно качеството на номинираните претенденти, главно за най-важната награда в Холивуд, а именно "Оскар".

Новите правила във филмовата индустрия са свързани с равномерно разпределяне на броя актьори, продуценти, оператори, дизайнери на костюми, специалисти по маркетинг и реклама, отговарящи на определени идентичностни характеристики. Необходимо е да има определен брой жени, цветнокожи, гейове, лесбийки, транссексуални и инвалиди.

"Вярваме, че тези стандарти за включване ще бъдат катализатор за дълготрайна и коренна промяна в нашата индустрия", казаха президентът на академията Дейвид Рубин и главният изпълнителен директор Даун Хъдсън в общо комюнике.

По този начин академията оставя на заден план художествените качества на определения филм и кара всички, независимо от това дали дадена продукция го изисква или не, да се съобразяват с това искане, ако искат да имат шанс за златна статуетка.

Така през последните години станахме свидетели как филми като „Всичко навсякъде наведнъж“ получава цели 11 номинации за „Оскар“, печелейки седем от тях, включително за най-добър филм, оригинален сценарий, главна и поддържаща женска роля, както и поддържаща мъжка роля. 

Несъмнено през 2023 година имаше доста по-добри филми от „Всичко навсякъде наведнъж“, но желанието на Академията да покаже признателност към различното надделя. 

Сега сме напът да видим повторение на този сценарий с „Емилия Перес“. Лентата на Жак Одиар написа история с 13-те си номинации за „Оскар“, превръщайки се в най-номинирания неанглийски филм. Той ще се бори във водещи категории като най-добър филм, най-добра актриса в поддържаща роля за Зоуи Салдана, най-добра главна женска роля за Карла София Гаскон, както и за най-добър чуждоезичен филм. 

От ляво-надясно: Карла София Гаскон, Селена Гомес, Зоуи Салдана и Адриана Пас. Снимка: Getty Images

И докато Карла София Гаскон се превърна в първата транс актриса, номинирана за главна роля, Академията подмина изпълненията на Анджелина Джоли в „Мария“, Зендая в „Чаланджърс“ и Никол Кидман в Babygirl. 

След обявяването на номинациите, критиките към Академията не закъсняха, а „Емилия Перес“ беше обхванат от сериозни полемики, включително за стари коментари на Гаскон в социалните мрежи относно колежката ѝ Селена Гомес. Изглежда, че филмът не само твори история в Оскарите, но също така е един от малкото претенденти, който не се харесва на публиката и е смятан за недостоен. 

Но как изобщо стигнахме дотук? Какво направи „Емилия Перес“ толкова възхваляван и хулен едновременно?

Цялата статия четете в Tialoto.bg

Източник: Tialoto.bg