D2 - Фениксът в българския рок

Снимка: D2

4 / 25

След броени дни - на 28 март, D2 ще представят официално своя албум "Феникс" с концерт в клуб Joy Station. Дни преди промоцията Митко Кърнев, Дидо и Сашо споделиха повече подробности за проекта пред Dnes.bg, а в галерията можете да видите снимки на работния процес в бившата резиденция на Тодор Живков в Осоговската планина, която бандата е превърнала в свой базов лагер и мобилно студио.

Има ли символика при избора на името "Феникс"?

Митко Кърнев: Естествено, че има. От една страна, това беше най-доброто от всичко, което бяхме подбрали за заглавие, а вчера си мислех, че ние самите сме като Феникс.

Защо толкова време нямаше нов албум - цели 8 години?

Дидо: Всъщност върху новия албум работихме четири години, през това време свирихме на фестивали у нас и в чужбина - в Чехия, в Холандия, в Турция. Общо взето комбинацията от ангажименти забави и излизането на крайния продукт.

Сашо: Може би и ние самите нямахме нужда да издаваме веднага албум след този през 2006 година.

Митко Кърнев: Освен това всяка година представяхме поне по 1-2 нови песни на хората.

Едно от най-често срещаните обвинения към българските групи е, че рядко издават албуми. На какво се дължи това?

Митко Кърнев: Един албум е сериозно начинание, включително и финансовo. Пазарът, както виждате, почти го няма, не е като преди десетина години.

Дидо: Чуждите групи също не записват често албуми, когато стане, тръгват на турнета, които продължават понякога и повече от две години.

Сашо: Техните мащаби пак са същите - издават едно парче, има интерес - купува се. Залага се на концерти на живо, няма смисъл толкова начесто да издават.

Митко Кърнев: Нашият албум е изклкючение от правилото. Това е албум, който от първата до последната песен е логично свързан и доказва, защо групите трябва да имат албуми.

Сашо: И самите ние искаме хората да го чуят и да си кажат мнението като албум, а не просто за някаква сбирщина от песни.

Определят България като рок нация, а всъщност рокът не е сред най-продуктивните жанрове?

Митко Кърнев: Тази вълна, която е в попа - това са изпълнители, които са издали първите си песни и албуми. Дано и след три години бъдат толкова продуктивни.

Ще има ли такава вълна и в рока?

Митко Кърнев: Ако говорим за продажба на дискове, рокът не е на върха и в другите държави. Но като концертен живот нещата са съвсем различни.

Сашо: Всяка музика се прави много трудно. За разлика от много други стилове - рокът го е имало и ще го има! Трендове и тенденции се променят, но рокът винаги ще бъде харесван от адски много хора.

Участвате на фестивали у нас и в чужбина, концертният живот ли е водещ при вас?

Сашо: Определено ние сме група, която е доста по-активна на живо. Това е пътят, по който ние можем да се развиваме. Вижда се, че рок концертите у нас с всяка година стават все повече, идват много чужди групи, стадионите са пълни. Така че няма причина да се притесняваме за интереса.

В същото време обаче българските групи не се ползват с голямо доверие от промоутърите?

Митко Кърнев: Топката е в нас, защото българските групи трябва да предлагат качествена музика. Не може да обвиняваме който и да е било, трябва да правим песни.

И пак стигаме до парадокса, че с 1-2 песни годишно е трудно?

Митко Кърнев: Иска ми се следващият албум да е след 2-3 години. Сега за "Феникс" избрахме десет песни, но имаме над 20 готови. Другите не са по-лоши.

Сашо: Наскоро четох един анализ за музикалния бизнес. Тенденцията е да правиш повече песни, независимо дали са качествени или не, пред това да запишеш само 2 парчета, колкото и да са изпипани. Важното е да бълваш продукция, която ти осигурява по-голямо присъствие в интернет, радиа и телевизии.  

В новия албум залагате на повече български песни. Защо?

Митко Кърнев: В новия албум имаме седем български песни, но не смятам, че това е някаква новина или тенденция, защото в предния имахме шест. Но е факт, че този албум определено е обърнат към родните фенове.

Представяте албума с концерт на живо, какво да очакват феновете?

Митко Кърнев: Да, ще представим новите песни, но сигурно ще заложим и на популярни песни през годините. Важното е да се получи яко и всички да са доволни.

Когато говорим за рок концерти на български групи, те най-често са на клубна сцена. Няма ли желание за нещо по-голямо?

Митко Кърнев: Така е, но един концерт в зала или стадион изискват различна организация и повече ресурс. Но има и нещо друго. Клубът, в който ще е промоцията, е за 1300 души. Дали ще е в него или в зала Универсиада, например, пред 1500 души - разлика няма. Но в клуба са направили убийствено озвучаване, хората могат спокойно да си пийнат. След всеки албум сме правили турнета в цяла България в зали, най-вероятно и това лято ще направим. Но да не избързваме. Нека хората чуят албума, да го преценят.

Сашо: А и клубовете имат по-специфична атмосфера и определено контактът с публиката е различен.

През тези последни 8 години кои са били най-ярките и най-трудни моменти за вас?

Дидо: Имали сме трудни моменти, но всичко ни е показвало, че групата трябва да я има. 

Митко Кърнев: Безспорно концертът на Bon Jovi беше уникално изживяване, а в същото време рядко сме били толкова спокойни на сцената. Бяхме уверени и сигурни.

Сашо: Свирихме пред адски много хора, но всъщност най-якото бяха отношението на публиката и отзивите след това. Мога да кажа, че това беше един от най-зареждащите моменти.

А ако го сравните с някои от фестивалите в чужбина, на които сте били?

Дидо: В Истанбул беше уникално. Аз винаги съм се чувствал перфектно на сцени навън. Там няма сравнения как е била групата с Дичо, как с мен. Макар с годините те да се претопяват.

То и в момента го има това сравнение. Дразни ли те?

Дидо: Има го, но няма какво да ме притеснява. Това е част от историята на групата. С него е бил най-силният поп период. Общо взето гледам да не се занимавам с глупости. Ако трябва да се променям непрекъснато заради прищевките на някой, няма да съм аз. Гледам да правя нещата по-най-добрия възможен за мен начин и да слушам Митко и Сашо, както и някои други хора, за чието мнение ми пука, и да продължавам да се развивам.

Този стилов завой, който направихте след идването на Дидо, отрази ли се по някакъв начин на интереса към вас? Имаше ли носталгия към периода с Дичо?

Митко Кърнев: Много хора забравят, че всъщност първото ни твърдо парче беше с Дичо и то предопредели много неща в нашата история. Тогава феновете бяха изненадани и самата песен не беше много успешна. Още тогава решихме да свирим по-твърда музика.

Имаше мнение, че Дидо няма да изкара дълго при вас. Най-вече заради "традицията", че изпълнители от музикални формати трудно се задържат на сцената повече от година-две.

Сашо: Оказа се, че е жилав.

Дидо: Истината е, че съм получавал голяма подкрепа, дори когато съм правил супер тъпотии. Лазил съм им по нервите, правил съм неща, които застрашават концерти, но в край сметка съм имал опора.

С какво ви спечели Дидо?

Митко Кърнев: В него видях бъдещ голям фронтмен. Вече е адски добър, надявам се до година-две наистина да бъде голям.

Какво трябва да се случи, за да кажеш за него, че е голям?

Митко Кърнев: Трябва да натрупаш опит, да имаш желание за непрекъснато развитие.

Сашо: Това важи за всеки един от нас. Всъщност най-якото е, че за тези 8 години, откакто сме заедно, в нито един ден не сме и помисляли да спрем на едно място. Всеки работи със супер желание и дори на тази маса знам какво ще се случи след два часа или два дни. Дори да бяхме извадили албум след 20 години, най-важното е, че сме заедно и гледаме напред.

Малкият български пазар не убива ли това желание?

Митко Кърнев: Има го в голяма степен, но ние сме корави.

Дидо: Свирим и в чужбина, където отношението към нас е супер позитивно. Мен това ме зарежда адски много.

Митко Кърнев: Няма от какво да се оплачем, още повече зад нашите проекти винаги са заставали големи спонсори - чужди компания. Световни брандове, които са решили, че си струва да работим заедно. Което от една страна ни помага да реализираме идеите си, от друга дава сигурност.

Много малко групи обаче се радват на такава подкрепа, особено по-младите...

Митко Кърнев: Така е, но ако си упорит, ще те забележат. Вместо да говорим по тази тема, ние от няколко години помагаме на училищните банди с конкурса "Голямо междучасие". Освен клипове и записи съдействаме и за популярност, за участия. Но от 100 групи на две ще им се получат нещата. Истината е, че победителите в конкурса са адски тежки и пазарът не може да ги поеме, тъй като тази музика си е в определена ниша.

Сашо: Обикновено като си на 15-16 години, не ти се слуша Йорданка Христова. Настроен си бунтарски и слушаш пънк, рок, рап и свириш по-тежка музика. Дори в повечето случаи са по-твърди и за нашия вкус.

Като заговорихме за бунтарство, срещу какво трябва да се бунтуваме днес?

Митко Кърнев: То остана ли нещо, срещу което не трябва да се бунтуваме?

Сашо: Кой? Това е отговорът. В тежки времена музиката е едно от нещата, на които можеш да се опреш. Както и да изразиш своята позиция. За съжаление, музиката у нас не толкова обединяващ фактор както футбола.

Това разделение, което го има в обществото, има ли го и в гилдията?

Сашо: Разделение има на абсолютно всякакви нива.

Митко Кърнев: Като се замисля, в момента тече разделение в цяла Европа. В Украйна, Русия, гледам новини, че и в Италия и Белгия има желание да се отделят. В доста интересно време живеем.

Сашо: На мен ми писна да живея в интересни времена. Откакто се помня, все съм на площадите. Поне като бях дете срещнах там Слави Трифонов, купих си значка на СДС от него.

А на последните протести бяхте ли?

Сашо: Аз бях на 90% от протестите. Песента "Черна сутрин" я посветихме на тези протести...

...Но в крайна сметка нищо не се променя?

Сашо: Да, но в един момента тази промяна ще се случи.

Митко Кърнев: Остави това, виж какво стана със студентите, млади хора, които представляват буря от емоции. Призоваваха за подкрепа и в крайна сметка обществото ги заряза.

Сашо: Това говори, че на огромна част от хората им е комфортно, на голям процент от пенсионерите им е достатъчно да им обещаят 20 кинта повече.

Дидо: Май българите винаги сме били такива, търпелив народ.

Като че ли и сред музикантите нямаше обединение, помним на първите протести колко бяха активни?

Сашо: Ние бяхме на протестите. Тези, които не са, може да са имали друго мнение. Или пък да ги е било страх.

Дидо: Истината е, че на площада видях много от музикантите, които уважавам и харесвам.

А как приемате прехода от музиката към политиката. Ето, Светльо Витков се яви вече на избори?

Сашо: Мен тая тема не ме кефи.

Митко Кърнев: Нека да го има Светльо Витков, но това кой ще те управлява, е нещо съвсем друго.

Сашо: За мен по-позитивното е, че само преди дни Светльо и групата му пяха в пълен клуб, което е жестоко.

Нека завършим с нещо важно. Как феновете ще могат да се сдобият с вашия албум?

Митко Кърнев: Ще предложим на феновете три абсолютно легални начина. На новата платформа muzikata.bg песните ще могат да се слушат абсолютно безплатно, вторият начин е да си закупят албума на абсолютно възприемлива цена от нашия сайт, и разбира се, от музикалните магазини могат да се сдобият с диска. в CD-то ще има бонус тракове - със Слаш, с Мария Илиева.