България, идваме! Благодаря за търпението

Томо Миличевич е роден в Сараево, в хърватско семейство, но още като бебе заминава за САЩ. На тригодишна възраст започва да свири на цигулка, но когато открива хеви метъла, вече знае, че иска да бъде китарист. Присъединява се към 30 Seconds to Mars през 2003 година, като е избран сред над 200 кандидати. Бандата ще акостира в България в рамките на фестивала Sofia Rocks на 6 юли, след като техен концерт през 2011 година пропадна заради силен вятър. Томо даде интервю пред Ники Тодоров от Z Rock.

Здравей, Томо! Страхотно е, че мога да поговоря с теб! Или може би трябва да започна с "Бок Томо, како си"?

Добро съм, како си ти?

Добро. Роден си в Хърватия, връщаш ли се често в родината си?

Всъщност не пътувам често, защото съм толкова зает в последните десет години, че ми е доста трудно да посещавам Хърватия. Ходил съм два пъти за последните 16 години, като и двата пъти беше по време на турне.

Значи за теб няма почивки на хърватското крайбрежие?

Когато съм във ваканция, обикновено си стоя вкъщи... Разбираш ме, нали? Отсъствам толкова много, че когато накрая все пак си взема почивка, искам само да си стоя у дома.

А сега вкъщи ли си?

Да, в къщата ми в Лос Анджелис, Калифорния. На долния етаж съм, кучетата ми тичат наоколо като луди и ме чакат да ги изведа на разходка.

Какво се случва в лагера на 30 Seconds to Mars? Готови ли сте за турнето?

Абсолютно. В момента сме в паузата между две турнета, подготвяме се да започнем концертите през юни в Южна Африка, след което ще се върнем в Европа и на 6-и юли ще бъдем в България. Наистина сме развълнувани, че отново ще сме на турне това лято и най-накрая ще се върнем в България, след онова шоу, което отмениха заради вятъра.

Да, беше през 2011 година, тогава хиляди фенове, между които и аз, чакахме да ви видим, но не се получи. Междувременно вие успяхте да влезете в рекордите на Гинес като групата с най-дългото турне, повече от 300 концерта. Знаеш ли колко шоута ще направите сега?

Със сигурност няма да са 300 концерта. Вероятно никога няма да повторим това, беше лудост. Турнето ще продължи до средата на октомври тази година, а след това най-вероятно ще запишем нова музика, за нов албум. Но човек никога не знае, ако се открие невероятна възможност за още концерти тази година, ще продължим да свирим на живо. Планът е да приключим в средата на октомври и да влезем в студио.

Коя е любимата ти част от турнето и кои са най-тежките моменти, случва ли ти се да не знаеш къде си?

Може би ти звучи смешно, но е истина. Случва се постоянно. Когато си на дълго турне, ето какво става, при това доста често - не знаеш кой ден от седмицата е, понякога нямаш идея кой месец е и много често нямаш представа в кой град се намираш. Непрекъснато става така и е нещо нормално, защото навлизаш в повтарящ се цикъл. Когато си на турне с група, дните от седмицата нямат чак такова значение, не е като да работиш обикновена работа от понеделник до петък и да знаеш, че уикендът е почивен. В света на музиката никога не знаеш нищо, просто се събуждаш, свириш и работиш над концертите. Това е интересен свят, но поне е забавно.

А какво правиш, за да преодолееш тези негативни ефекти от живота на турне? Има ли нещо, което ти помага да разчупиш монотонността?

С времето се научаваш да се поддържаш свеж. Учиш се да пазиш спонтанността и това е едно от нещата, с които се справяш все по-добре, когато живееш така години наред. Научаваш се да поддържаш интереса си и да се зареждаш с енергия от различни източници. Постоянното пътуване и смяна на местата е невероятно трудно нещо и трябва да се научиш да оцеляваш, а и да продължаваш да обичаш това, което правиш. Защото все пак свирим музика за хората, а това е нещо много лично, което изразява теб самия. Затова е нужно да можеш да откриваш вдъхновение всеки ден. Задобряваш с времето и започваш да откриваш всичко в хората около теб.

Измина една година, откакто излезе албумът ви Love Lust Faith+Dreams. Това, че албумът е концептуален, означава ли, че шоуто ви също ще е подчинено на тази концепция?

В известна степен да. Турнето със сигурност се фокусира върху Love Lust Faith+Dreams, но ще свирим песни от всеки наш албум. Темата на турнето е такава, но шоуто не е чак буквално разделено на четири обособени части, както беше в албума. Турнето е посветено на албума и носи настроението му. Просто ще трябва да дойдете и да видите сами.

30 Seconds to Mars е група с много отдадени фенове и последователи. Смяташ ли, че музиката трябва да се използва, за да променя начина, по който хората мислят, да им оказва влияние, или всичко трябва да се прави само за забавление?

Всъщност не знам, мисля, че зависи от самия композитор. Наистина може да се използва, за да влияе на хората. А дали трябва да се използва, това не знам. Нещата също опират до слушателите, как те интерпретират това, което чуват и доколко позволяват да им окаже влияние. Музиката притежава сила, това е самата истина, с нея може да се общува независимо от езика, културата, всичко. Но от друга страна е и развлечение. Мисля, че тук няма еднозначен отговор - музиката може да бъде влияние, но и прекрасна форма на забавление. Що се отнася до нас, ние създаваме нашата музика, защото обичаме да го правим. Ако с това въздействаме на хората по положителен начин, тогава това е чудесен страничен ефект от целия процес. Но основното за нас в групата е създаването на изкуство и споделянето му с хората. Създаването на един свят, в който можем да намерим убежище.

Като китарист одобряваш ли посоката на Love Lust Faith+Dreams, албумът е с по-електронен звук, повече синтезатори?

Знаеш ли, странно е. Хората постоянно говорят как в албума има нов звук, но за мен, като човек от групата, усещането изобщо не е такова. Винаги сме използвали тези инструменти и този звук. В албума има изобилие от китарен звук, но е оформен по друг начин, разбираш ли? Музиката ни продължава да бъде китарна. Аз съм китарист и обожавам да свиря на китара, но също така съм и музикант, обичам всички инструменти поравно. Като човек на изкуството не ми пука какъв е инструментът. Четката или цветът на боята нямат такова значение, всичко това са инструменти, създадени, за да мога да разказвам истории. Инструментът, който ми позволява да разкажа историята по най-добрия начин, това е инструментът, на който искам да свиря.

В такъв случай кои хора на изкуството са ти оказали най-голямо влияние - други китаристи, други музиканти, или хора на изкуството въобще?

Всички, които изброи, всякакви хора на изкуството. Китаристи, други музиканти, други хора на изкуството, филми, разговори... Всичко, което се случва, намира място в песните. Всяка случка от живота ти, всичко, което слушаш или изпиташ, се превръща в съставна част от песните. Всички тези елементи предизвикват вдъхновението, необходимо, за да пишем музика. Никога не е само едно нещо. Лично за мен като китарист, разбира се, основните ми вдъхновители са китаристи, но също и всякаква друга музика - от класическа, през метъл, до хип-хоп, филми, книги, хора, страни, култури. Всичко това ме изпълва с вдъхновение да пиша музика.

Кажи нещо на българските ви фенове, които ви чакат с огромно нетърпение.

Искам просто да кажа "Благодаря" на всички фенове в България, че бяха толкова търпеливи. Нямам търпение да се върнем и най-накрая да свирим за вас. Мина много време и сме много развълнувани!

автор: Ники Тодоров