Знам го, защото познавам човека който би убил Доган. Познавам го много добре. Всеки ден си казваме "здрасти" и говорим по политически теми. Отраснали сме заедно. От детската градина споделяме всичко заедно. Преди двадесетина години деляхме едно площадно място. Деляхме една постеля и една завивка. Споделяхме си обяда, но аз винаги хапвах повече, защото имах повечко нужда. Когато той закъсваше с колата си насред пътя, за бях този, който му помагаше и го закачах със стария москвич дванайстак. Ако не ми стигаха парите за да си платя режийните, той беше насреща ми и ми услугваше, без да се обяснява.
През цялото време, през което Доган и Местан, и компания облужваха интересите на господарите си и трупаха за наша сметка несметните си богатства, ние се опитвахме да оцеляваме и да просперираме. Познавам лично човека, който би убил Доган. И този човек не би пропуснал. Този човек не би бил толкова глупав за да излезе с някакъв измислен пистолет. Човекът когото познавам, би използвал истински револвер, защото той знае, че там няма засечки и защото той знае, че ще има само един шанс да направи това, което е замислил. Така че, няма да се остави на случайността, а ще си свърши добре работата. И понеже знам че е така, за мен е ясно, че този опит за покушение е една медиина изява.
Една постановка, от театъра неречен българска политика. Поредната постановка, със старите актьори, които само измислят нови сценарии и нови случки, за да можем ние, зрителите, да се забавляваме. За мен обаче, всичко е ясно. Аз вече не вярвам на такива театри. Аз не ще отклоня вниманието си от важните неща, за да съжалявам и да обсъждам нечии политически чупки, сценки и хватки. Аз ще повярвам, че някой наистина е искал да убие Доган, когато това стане. Тогава ще му мислим. Засега, въобще не ме интересува, защото съм претръпнал. Претръпнал съм от скандали, гейтове и подобни измишльотини. Не можете да ни излъжете този път, господа интриганти. Ние не ви вярваме! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.