Гафове на кабинета или премислени ходове?

   Няма кабинет от началото на демокрацията в България, който да е тръгвал с такъв фалстарт. Или аз поне не се сещам. Като започнем от Калин Тихолов, за когото се разбра почти веднага обвързаността му с "Дюнигейт", подходящата смяна с ползвателя на френската система за помощи за безработни Иван Данов, иначе крупен бизнесмен в България по същото време, мине се през гръмовното назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и се стигне до заместник-министър на вътрешните работи откровен СИК-аджия....Както и да се погледне, това се случва в рамките на по-малко от месец, а този маратон от гафове за толкова кратко време наистина стъписва. В резултат - хиляди са на улицата и искат оставката на правителството. Естествен ход предвид делата му за това отрицателно време.
  Хората са прави да протестират и да искат оставки. Остават обаче няколко въпроса - какво очакваме да се случи след евентуално падане на правителството, как това да се случи и дали допуснатите гафове са в резултат на обикновена глупост.
 И, ето тук, идва поредното зацикляне. Започнах разговор по тази тема в едно друго пространство, задавайки простичкия въпрос "Какво и как очакваме да се случи след падането на този кабинет?". Дали искаме Бойко Борисов обратно или ако не него, някой друг от наличния политически спектър? Нямам отговор в прав текст до този момент, но от настроенията разбирам, че българинът казва "ариведерчи" на всички, били до този момент във властта.
 Ок, искаме промяна на статуквото, за целта ни трябва нов изборен кодекс. Кой ще го приеме, ако разпуснем парламента? Искаме неопетнени и нови лица в политиката - от къде да ги вземем и как да ги вкараме в политическата игра? С избори или да ги наложим силово? Ако е първото, те трябва да се появят и да ни убедят, че това са точно те и знаят как да решат основните пробеми. Ако ще ги налагаме силово - как да стане това? Как точно ще ги налагаме или на кого ще делегираме правата да ги налага от наше име? И дали в този случай не правим мечешка услуга на радетелите на твърдата ръка?
 Тук идва още един въпрос и той е свързан точно с това, от което тръгнах - гафовете. Става дума за наистина очебийни грешки. Ясно беше, че протестите не са затихнали, правителството се крепи на косъм и една искра може отново да ги подпали. С назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС обаче не беше хвърлена искра, а цяла факла. Сиреч, колкото и да се смята, че управляващите нямат особен умствен багаж, няма как да не са изчислили обществената реакция на такава стъпка - това би пресметнал всеки недотам образован човек.
 И сега питам - защо? Ето един отговор, който получих в другото си пространство:

Замислям се, защо всички са толкова самонадеяни и толкова нагли. Явно има някаква първопричина за тяхната смелост в правенето на гафовете. Допускам, че евентуално това също влиза в нечии сметки. Една от целите явно е дестабилизация на държавността и оттам - на самата държава. Да се замислим, кой има интерес от слаба България? И ще открием сценариста.
 
С този отговор искам да завърша, а с вас - да поразсъждаваме върху него. Моля обаче за сериозен разговор, спамът ще бъде трит.